След като вчера стана ясно, че 11 наши щангисти са хванати с допинг преди Европейското първенство в Тбилиси, няма как да не се върнем назад в годините. Националите ни не за първи път дават положителни допинг проби.
На Олимпийските игри в Сеул през 1988 година България прави най-доброто си представяне на олимпиада. Страната печели цели 35 медала, 10 от които са златни, и се нарежда на седмо място в крайното класиране, като изпреварва спортни сили като Великобритания и Италия. Еуфорията от представянето на българските спортисти обаче е помрачена от най-големия допинг скандал с българско участие. Той е свързан с щангите и до днес остава като едно от най-срамните петна за българския спорт. Българските щангисти започват олимпийските игри по феноменален начин. В първите четири състезания те печелят четири златни медала и дават сигнал, че са готови да се борят за златото във всички категории. Треньорът Иван Абаджиев за пореден път демонстрира уникалната си методика, но съвсем скоро радостта му е помрачена.
В допинг пробите на спечелилите първи места Митко Гръблев и Ангел Генчев са открити забранени вещества и златните им медали са отнети. Наказанието за българските щанги обаче е много по-тежко от отнемането на двата златни медала. То гласи, че всички български щангисти трябва да бъдат извадени от олимпиадата. По този начин талантливите спортисти Асен Златев, Румен Теодосиев, Иван Чакъров, Стефан Ботев и Антонио Кръстев, които са се подготвили за атака на олимпийското злато, изобщо не излизат на подиума. Шокът за българската публика е огромен.
На Олимпиадата в Сидни през 2000 година Иван Иванов, Изабела Рифатова и Севдалин Минчев върнаха медалите, спечелени в турнира по вдигане на тежести, след като в допингпробите им бе открит диуретикът фуроземид. Последва и втора санкция, наложена от Международната федерация по вдигане на тежести (IWF) - отстраняване на целия ни отбор от игрите. Българската федерация по вдигане на тежести (БФВТ) обаче спечели делото срещу IWF пред арбитражния съд на Международния олимпийски комитет (МОК) и тимът ни бе реабилитиран. От тримата останали щангисти състезанието продължи само Алан Цагаев (кат. до 105 кг), който спечели сребърен медал. Решението за връщането на отбора бе взето на базата на пробите, извършени от д-р Емил Милошов в допинг-лабораторията в София.
През 2003 година най-добрите ни щангисти тогава - Гълъбин Боевски, Златан Ванев и Георги Марков бяха спрени от участие на Световното първенство във Ванкувър заради съмнения в допинг-тестовете им. Председателят на Световната федерация по вдигане на тежести Тамаш Аян взе лично решението да извади щангистите ни заради съмнения в пробите им за допинг. По този начин българският отбор остана без шансове да спечели пълна квота за Олимпиада 2004.
През 2008 година с допинг бяха хванати всичките ни елитни състезатели, които се готвеха за Игрите в Пекин. В кръвта им бе открит анаболният стероид метандиенон.
Ръководството на БФВТ взе решение да оттегли националните отбори по вдигане на тежести (мъже и жени) от участие на Олимпийските игри.
И така стигаме до скандала от вчера. Дежавю....
