23 години. От толкова тя тренира плуване. През последните почти 15 – професионално, на най-високо ниво. Зад гърба ѝ са 70 поправки на националните рекорди на България по плуване и повече от 25, но вече за Турция – страната, за която се състезава в последно време.
Тя се казва Екатерина Аврамова. И дори под чужд флаг, винаги ще си остане българка. И към този момент, няма да сбъркаме, ако я наречем най-добрата действаща българска плувкиня. За Катето Токио 2020 щеше да бъде третото ѝ олимпийско участие след Лондон 2012 и Рио 2016. Но, както за хиляди други спортисти по цялото земно кълбо, така и на Аврамова, ще ѝ се наложи да почака и да отложи мечтата за най-великите спортни игри в историята на човечеството, с… 12 месеца.
За олимпийските игри, но и не само. За болката – физическа и душевна от жаждата на едно толкова свикнало с водата тяло, останало на сушата. За мечтите – малки и големи. И за страховете – скрити дълбоко и борещи се всеки ден с нова надежда, че все пак, денят, в който отново ще си върнем живота, е близо.
Или не толкова.
За любовта, която лекува. И спасява. И смирява.
И не на последно място – за стихията на име Екатерина Аврамова в кухнята в дните, в които е затворена между стените на своя дом в Лондон. За тайната на един вълшебен, здравословен кекс, рецептата, на която принадлежи на една от най-бързите жени на планетата – любимата на всички ни Ивет Лалова.
