Да се будиш, облян в пот. След поредния кошмар. Че те няма. И че вече не е същото. Няма я водата. Няма го басейна. Да получаваш пристъпи на задух. Но да не си болен. Да се бориш с пристъпи на паника, да прогонваш ежедневно страховете си с вярата, че някой ден, колкото и да е далеч, ще си върнеш стария живот.
"Първите няколко седмици се чувствах страшно изморена. Мислех си, Боже, дали не съм депресирана? Но не бях. Защото в същото време бях енергична, щастлива, усмихната", споделя Екатерина Аврамова, която специално за читателите и зрителите на bTV Спорт отвори вратите на дома си в Лондон. Днес най-успешната българска плувкиня започва осмата си седмица в социална изолация.
Катето, която има над 70 поправки на националните рекорди в родното плуване и над 25 в тези на Турция, за която се състезава през последните няколко години, не е влизала в басейн от началото на март. Период, който буквално кара не само душата, но и тялото ѝ да боледуват.
"Всичко ме болеше. Цялото тяло. Цялата ми мускулатура, костната ми система. Събуждах се в 10:00, в 11:00 часа сутринта. Сънят ми започна да се нормализира едва към четвъртата седмица", признава плувкинята, за която това е най-дългият период без допира и без миризмата на хлорирана вода, откакто майка ѝ я води за първи път на басейна в столичното 33-то СОУ в квартал „Люлин”.
Тогава тя е на 6. Днес е на 28. Устремена към третото си олимпийско участие, но, както за хиляди други спортисти по света, така и за нея, мечтата за Токио се отлага с 12 месеца. Приема го философски:
"Година по-късно ни дава шанс да тренираме още 12 месеца, да сме още по-амбицирани, да дадем всичко от себе си, ако досега не сме го направили. И когато това се случи, да сме живи и здрави след година, да осъзнаем какво наистина ни е коствало, да сме там и да се състезаваме един срещу друг."
В дългите седмици на изолация, това, което спасява Екатерина, е ... любовта. На приятеля ѝ Тиери и на Зоуи – френски булдог на няколко месеца. „Зоуи е нашето съкровище. Сигурно щяхме да се избием вкъщи, ако не беше тя”, разказва през смях българката, която посвещава по 4-5 часа на ден, за да тренира в домашни условия.
Другото, което Катето прави, е да се вихри в кухнята. Напоследък става все по-добра в приготвянето на здравословен кекс по рецепта на... Ивет Лалова. В него няма мляко, няма захар, но пък има мъничко какао и банани.
"Когато го направих за първи път, веднага го показах на Ивет, а и приятеля ми много го хареса. Отличен е, може да се яде всеки ден и върви идеално с чаша кафе или май", доволна е Екатерина.
Дните ѝ се изнизват през пръстите, избягва да ги брои, защото се депресира. Просто брои седмиците, така ѝ се струва по-леко.
"С изминалите седмици все повече и повече сънувам водата, басейна и тренировките. Дори и снощи се събудих с лека паника, сънувайки басейна. Липсва ми, изключително много ми липсва”, тъжна е плувкинята, чието лице грейва на секундата, в която телефонът ѝ звънне и види, че от България я търсят любимите ѝ баба и дядо.
Живот без басейн. За човек, чието тяло се чувства по-комфортно във вода, отколкото на дивана у дома, сегашната ситуация е ад. И тогава, на преден план излиза любовта. Когато я има, утрото се посреща с надежда. Че ще е по-светло от вчерашния ден. А в случая на Катето, и че ще има мирис на хлор.
