Преди близо година - на 10 март 2020-а, Йосип Иличич бе звездата на вечерта. Вкара всички попадения за успеха на "Аталанта" с 4:3 срещу "Валенсия" и класира бергамаските за четвъртфиналите в Шампионската лига. Последните 12 месеца обаче бяха трудни за словенския национал. 12 месеца на битка, която Иличич води с болест, но и със самия себе си.
Целият живот на Иличич е низ от изпитания, през които той преминава, а футболът е неговата утеха. Йосип е само на 7 месеца, когато баща му умира след продължително боледуване.
"Не знаех какво означава думата "татко", моите съученици ми обясниха. Не можах да прекарам детството си в родния Приедор (Босна и Херцеговина) заради Балканската война. Преминахме босненската и хърватската граница и се установихме в Словения. Там бе безопасно за мен, майка ми и брат ми Игор.", разказа Иличич пред италианските медии.
Постепенно футболът става начин на живот за Йосип. Той изглежда готов за кариера във футзала, преди легендата на словенския футбол Златко Захович да го забележи и вземе в "Марибор" срещу 80 хил. евро.
Грандът отваря вратата за Иличич към голямата сцена. След като "Динамо" Загреб проявява интерес, но се отказва от привличането му, Йосип се озовава в италианския "Палермо" срещу 2 млн. евро.
Талантът на Иличич предизвиква война за него между Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения. В крайна сметка нападателят избира страната, която, по негови думи, му е дала всичко. Оттогава той има 10 гола в 68 мача за словенския национален отбор.
Иличич не обича да говори пред медиите. Притеснителен и изключително чувствителен е. Запознава се със съпругата си Тина - атлетка на 400 м, по време на своя престой в "Марибор".
Животът му влиза в нормални рамки, но тогава идва диагнозата - остър лимфаденит. Възпаление на лимфните възли, което го кара да се страхува от смъртта. В спомените му е неговият бивш съотборник Давиде Астори, починал в съня си на 4 март 2018 г.
"Мислех си много за него. Беше ме страх, че ако заспя, може да не се събудя, да не видя отново хората, които обичам.", споделя Иличич.
Скоро след онази паметна вечер на "Местая" и четирите гола, Йосип се сблъсква с пандемията от коронавирус, ударила тежко Бергамо. Камиони с ковчези, почти непрекъснат рев на сирени, стриктни мерки за борба с COVID-19, ръст на броя починали. Ужасът отдалечава Иличич от футбола до такава степен, че той не може да излезе на терена.
В "Аталанта" се грижат за Иличич и подхождат с разбиране. Разрешават му да се прибере в родната Словения. Той не пътува за Лисабон, където "Богинята" бе на секунди от елиминиране на "Пари Сен Жермен" и място в полуфиналите на Шампионска лига.
"Иличич вече е възстановен", заяви треньорът Джан Пиеро Гасперини преди първия осминафинал с "Реал" Мадрид тази вечер (22:00 ч., пряко по bTV Action).
Специалистите говорят за Дуван Сапата и Луис Муриел, но трябва да върнем лентата само около 12 месеца назад, за да си припомним, че Иличич може да решава мачове. Питайте феновете на "Валенсия"!
