на живо

Казийски: Щастлив съм, че по някое време съм бил от най-добрите

"Успехът не е една стълбица, по която вървиш само нагоре. Пътят криволичи", заяви волейболистът на "Третно"

Матей Казийски - един от най-добрите в света! Без съмнение, без лично отношение. Волейболистът на "Третно" вече е на 37 години, а името му е вдъхновение за вече няколко поколения. 

Днес той посрещна Десислава Стоянова от "Преди обед" и оператора Добромир Иванов, за да бъде специален гост навръх десетия рожден ден на предаването. Българинът заяви, че трудно се възприема за звезда в момента, но е щастлив, че е бил сред най-добрите доскоро. 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Щастлив съм да мисля, че по някое време съм бил един от най-добрите в най-пиковата точка на кариерата си. Сега се надявам да съм просто един добър играч и се надявам, че въпреки че за нашия спорт моите години не са нещо невиждано, да поддържам добро ниво за моята възраст. Да си един от най-добрите означава да си се борил и да си стигнал до такова ниво, че да имаш познания, умението и възможностите да надиграваш състезатели, срещу които се изправяш. Очевидно това не е индивидуален спорт и е по-трудноопределимо. Не мога да кажа "Аз играх срещу теб и победих". Ние играем срещу вас. И затова винаги съм казвал, че успехите на отбора са по-важни от индивидуалните. Не е важно дали си станал най-добър на сервис, в атака, на блок. Важно е какво е постигнал твоят отбор", каза Казийски и добави:

"Аз съм генетично предразположен, тъй като майка ми и баща ми са волейболисти. Голяма част от това, което съм постигнал, го дължа на тях. Когато става въпрос за една кариера като моята в много дълги години, със сигурност постоянството е фактор, защото това не е една стълбица, по която вървиш само нагоре. Пътят криволичи. И не само наляво и надясно, а и нагоре и надолу. Трябва да има постоянство в моменти, особено, когато "слизаш надолу", за да се вдигнеш на крака, да поемеш въздух и да продължиш да се катериш нагоре".

Матей се завърна в "Тренто" през лятото на 2021 г. С тима той има история. Той помогна на италианския гранд да стане 3-кратен победител в Шампионската лига и 4-кратен първенец на Световното клубно първенство. Също така тандемът Казийски и "Третно" спечели 4 пъти титлата в Италия и 3 пъти Купата на страната.

"Първата година оставя винаги най-ярко впечатление. Тя беше началото на тази поредица от победи. Оттогава започваме да печелим, да вършеем лека-полека и да ги събираме всички. Даже вече имаме по няколко от трофеите. Приятно е, но вече не е ново, изненадващо. Но е хубаво да си част от тази красива история", каза той.

Императора - така наричат българина, който всички в градчето обожават.

"Нямам представа откъде тръгна. Беше съвсем в началото. Може би след първата победа ме провъзгласиха и така. В началото беше на шега, но си остана като прякор. Номер 1 започна още в младежкия национален отбор на България, когато бях много млад, може би на 13-14 години. Тогава за първи път взех фланелката с номер 1 и лека-полека започна да ми се утвърждава. Успях да я намеря и в другите отбори. В "Славия" играх с номер 1, когато спечелихме Купата на България. В "Тренто" сложих номер 1 и започнахме да побеждаваме и тогава вече се утвърди съвсем. Беше страхотен жест от страна на клуба, когато реших да замина и да сменя Италия с Турция и след това Япония, решиха, че само аз ще играя с този номер и ми я запазиха да я облека пак", каза Казийски.

Ще видим ли трето поколение Казийски във волейболната зала? Вълнува ли се синът му Александър от неговия спорт? Колко часа прекарва в компютърни игри след като стана баща? И колко често се прибира в България? Вижте във видеото!

Утре (8 февруари) в предаването "Преди обед" очаквайте втора част от интервюто с Матей Казийски!