Всеки ден имаме възможността да се откажем. Можем също да намерим оправдания, да сме апатични и да действаме без страст.
Това не е начинът, по който Михаил Якимов живее.
Той е един от двамата български атлети, от общо осем, които не са избрани чрез жребий. Михаил е част от Спешъл Олимпикс 2017 единствено заради собствените си умения в ските.
26-годишният атлет, родом от Банско, търпеливо чака своя шанс от много време. Здравата работа най-после се отплати. В неделя той своеобразно каза на България и на цялото движение Спешъл Олимпикс: „Благодаря, че повярвахте в мен!“ със сребърен медал от Супер гигантския слалом в Шладминг.
Кой е Михаил?
Преди повече от 20 години съдбата го изпраща в защитено жилище за деца със специални нужди в Банско. Но това не го спира. Скоро Михиал намира своята страст – спортовете. Първо – на осем години, той започва да играе футбол. През 2008 г., ските го пленяват, а година по-късно той проявява интерес и към таекуондото. Оттогава Михаил не си представя живота си без някой от тези спортове.
Българският скиор е един от онези хора, които винаги искат да се се развиват. Да бъде по-добър в спорта, да бъде по-добър в живота.
„Състезанието ми беше добро. Имах малко грешки“, казва Михаил след надпреварата, която му донесе сребърен медал от Спешъл Олимпикс.
Михаил дори обещава, че ще бъде по-добър в гигантския слалом през следващите дни на игрите. Преди първото си участие на Спешъл Олимпикс вече е обещал на приятелите си в Банско, че ще се завърне с медал.
Не се вижда често такъв перфекционизъм в атлетите, в хората.
„Той е страхотно момче. Михаил е напълно отдаден на ските. Той се представи много добре на финала“, заявява заместник-ръководителят на българската делегация Антон Хиджов.
В Банско Михаил работи като чистач в хотел. Запитан как има енергията всеки ден да отива на работа и след това на тренировка, той просто отговаря:
„Никога не съм изморен. От теб зависи. Или го правиш, или не го.“
Тези думи казват много. Съдбата е научила Михаил, че единственият начин да успее е да се стреми към съвършенство.
„Винаги се опитва да помогне на другите атлети, ако имат проблеми“, добавя Антон Хиджов.
„Когато виждаш колко са отдадени атлетите като Михаил, как те гледат, как искат да се развиват – това наистина те мотивира“, категоричен е треньорът му Росен Яворов.
Остава да видим дали перфекционизмът на Михаил ще мотивира целия български отбор на Спешъл Олимпикс? Това, което е сигурно обаче, е, че той дава на делегацията нещо дори по-ценно. Усмивка всеки ден. Усмивката на човек, който се е потрудил достатъчно, за да бъде щастлив.
