Най-силните говорят най-тихо. Тях ще ги познаете по делата, а не по думите. На думи те са пестеливи. Ангел Ленков е примерът. Треньорът на олимпийската ни шампионка по карате от Токио – Ивет Горанова, не обича медийното внимание. Излъчва свенливост и ясно ти показва, че журналистическите студиа, тържествените церемонии и тълпата, не са негово място.
Един достоен човек, който по никакъв начин не държи да бъде в центъра на събитията. Напротив, вече си мисли как след Нова година заедно със „златното му дете“ Ивет ще се завърнат към обичайния си убийствен ритъм на аскетични тренировки и лагери. Там, където няма да има репортери и камери, а телефоните им по възможност ще са без обхват.
„Трябва да продължим да работим. Продължи ли да тренира Ивет, както досега, мотивацията идва сама. Спрем ли обаче, става много трудно. Не трябва да спираме, трябва да продължим с лагерите, с натоварванията, няма друг начин“, категоричен е треньорът, донесъл заедно с 21-годишната Горанова историческа първа за страната ни олимпийска титла по карате.
Ангел Ленков обаче е бил убеден в доминацията на своята възпитаничка на олимпийските игри в японската столица:
„Когато много си представяш нещо, то наистина става реално. Имаше моменти, когато ми се виждаше много реален шансът да спечелим титлата в Токио. И моменти, когато не вярвах, че ще успеем да спечелим. Когато тръгнахме за Токио, вече бях абсолютно уверен, че ще го направим.“
Как обаче успява човек? Олимпийските игри са връх в кариерата за всеки спортист. Няма друга титла, която да тежи повече от олимпийската. Как се мотивира едно 21-годишно момиче на най-горещата откъм емоции сцена?
„Много важно беше Ивет да повярва в себе си. Ние с нея просто бяхме много добър екип в Токио“, признава отново със скромен тон Ангел Ленков.
А как един от най-добрите треньори в българския спорт би окачествил своята 2021-а?
С една дума: незабравима.
За новата година Ленков няма бомбастични цели. Само една: да бъдем удовлетворени от това, което правим. Независимо с какво се занимаваме: дали със спорт, дали с учение.
Пожелаваме му успех. На него и на вълшебната Ивет. Нека не се заблуждаваме: от тях вече единственото, което България очаква занапред е нищо повече и нищо по-малко от златото. Навсякъде. По всяко време. Но не на всяка цена.
