Как се чувства човек, когато брутално го ограбят? Но не му откраднат пари и скъпоценности, а му откраднат онова, което няма цена: труда, четирите години неравна битка с адската болка, свирепите контузии и увреждания?
Отговорът на този въпрос знае едно момче, което никой никога не може да победи. Без значение дали му покажат вместо извоюваното с пот, сълзи и кръв първо място, втората позиция на подгласник. Ружди Ружди не може да бъде подгласник на никого. Той не се завърна като такъв и от параолимпийските игри в Токио, където вместо златото, съдиите удобно затвориха очи в полза на негов съперник. И така, българинът получи на врата си сребърното отличие в тласкането на гюле.
„Годината ми бе успешна, но с много контузии. Щастлив съм от всичко, което направих. Дадох всичко от себе си. Успях да го направя, дори когато ми беше най-трудно“, споделя един от най-достойните спортисти на България в наши дни и носител на олимпийската титла от Рио 2016 в своята дисциплина.
Нито дума за скандалната ситуация във финала на гюле в Токио. Без хленчене, без оправдания. Без дори намек, че в японската столица подадената контестация не бе уважена. Олимпийската титла отиде на друг адрес, а трябваше да отпътува за родния му град Глоджево.
„Контузиите много пречеха на подготовката ми. Въпреки това, станах европейски шампион, после взех и медал от Токио. За новата година просто се надявам да съм здрав, за да мога да се подготвям пълноценно“, това е единственото желание на световния рекордьор в тласкането на гюле за хора с увреждания.
Сърцето на Ружди е необятно. Поне колкото и жаждата му за живот. Преди 13 години той преживява жестока катастрофа, която го оставя в инвалидна количка. Днес, вече на 30, този храбър мъж е спортната гордост на България: срещу името му стоят три световни титли от три поредни първенства на планетата: Доха 2015, Лондон 2017, Дубай 2019.
Малцина знаят, че в Дубай той става световен шампион, преодолявайки нечовешки болки заради декубитална рана на седалището. Дни след състезанието претърпява операция по спешност, защото получава отравяне на кръвта.
А каква е цената на олимпийския медал?
„Човек трябва да го преживее.“
Едно кратко изречение, побрало целия смисъл на един шампионски живот.
