През 2021 година една от най-забележителните личности в историята на българския спорт каза „край“. Великата, уникалната, недостижимата по отличия, класа и победи Мария Гроздева се сбогува с огневия рубеж. Жената с най-точните сини очи в света затвори окончателно безценното си куфарче с пистолета, донесъл й рекордните пет олимпийски медала.
„Много емоционална година. Най-накрая минаха тези олимпийски игри, които ги отменяха няколко пъти. Участвах, а другата най-голяма емоция за мен беше това, че сложих край на кариерата си и обърнах нова страница в живота си“, казва единствената българска спортистка (и при мъжете, и при жените – б.а.) с пет олимпийски медала (два златни, три бронзови).
За Гроздева Игрите в Токио белязаха седмото й олимпийско участие. Тя дебютира в Барселона 1992, а славният й поход минава през най-великия спортен форум на планетата в Атланта 1996, Сидни 2000, Атина 2004, Пекин 2008, Лондон 2012 и Токио 2020.
Един спортист никога не е готов за своя последен ден там, където е минал животът му. Там, където е пролял сълзи и където дъхът му е спирал от щастие. За Мария този ден настъпва на 30 юни 2021 г. в Токио.
„Не беше лесно първо да стигна до това решение и след това само мисълта, че затварям куфара (пистолетите в спортната стрелба се съхраняват в специални куфарчета – б.а.) и повече няма да го отворя, беше стресиращо, но все пак животът продължава. Има и други неща в този живот, които трябва да свърша“, споделя Мария, която оставя на стрелбището 38 години от живота си.
Гроздева има над 90 завоювани отличия в кариерата си от олимпийски игри, световни и европейски първенства и световни купи по спортна стрелба. Кой медал обаче й е най-мил, най-ценен?
„Всички медали са преживени с голяма радост, но най-скъпият може би е златният от олимпийските игри в Сидни. След това повторих същото и в Атина и от Атина също не ми е по-малко скъп. Златните медали са си златни медали. И двата ми златни олимпийски медала са ми много, много скъпи“, разказва легендата, която прекрачва за първи път прага на огневия рубеж през 1983 г.
Тогава Мария е в четвърти клас. Няма никакви планове да става спортистка. Просто отива да гледа тренировката на брат си, който тренира спортна стрелба, но с пушка. Дават й да опита и тя. Първо с пушка, а след това и с пистолет. А останалото е история, за която съдбата ще се погрижи.
Отсега нататък, накъде? Мария не обича да бърза и да крои планове:
„Аз малко съм така, винаги цял живот си казвам: нека съдбата да покаже. Малко се пускам по течението и нещата се наместват, защото когато много, много чертаем пътя и ни се иска, и си поставяме някакви задачи, се случва нещо друго. Оставила съм нещата да се случват.“
Днес тя и съпругът й Валери Григоров – неин личен треньор и най-голяма подкрепа, се радват вече на порасналите си деца – Валери-младши и Маги. За Мария обаче двамата винаги ще си останат дечица, а желанието й да бъде неотлъчно до тях не намалява:
„Те малко пораснаха без много от моето присъствие, без постоянно да съм до тях, което много ми липсваше и сега, когато са големи, аз отново искам постоянно да сме заедно, обаче те са големи. Всеки си поема по своя път и за съжаление това, което изгубих тогава... не може сега да се навакса, но съм щастлива, че все пак това са едни прекрасни деца, успяхме да ги възпитаме добре.“
Освен точен мерник и хладнокръвие, от Гроздева винаги може да очаквате поне още две неща: винаги да гледа истината в очите и да остане непоправим оптимист:
„Спортът е за младите. Просто има една възраст, на която повече не се издържа на това напрежение. В момента си почивам и съм наистина щастлива и спокойна. На Игрите в Париж през 2024-а искам да видя повече усмихнати лица, а те да са усмихнати, защото са медалисти. Много, много ми се иска спортът да тръгне нагоре. Повече възможности да имат елитните спортисти. Да покажат ниво и да вземат мечтаните си олимпийски медали.“
