Световна купа (2011). Олимпийските игри в Лондон (2012). Световна лига (2013). Европейско първенство (2013 и 2017). Лига на нациите (2018).
Достатъчен е бърз поглед към статистиката от последното десетилетие, за да си направим извода, че големият фаворит за титлата от световното първенство по волейбол за мъже следващия месец се казва Русия. А още един бърз поглед нагоре към великана в сборная Дмитрий Мусерски (219 сантиметра) окончателно ще ни убеди в това.
Отсечено лице, сякаш безкрайни ръце и ръст, който му позволява да ти разроши перчема през мрежата, без дори да се повдигне на пръсти...
Да, Русия е спечелила всичко във волейбола. И изключение на... злато от шампионата на планетата. Най-доброто класиране досега е второто място през 2002 г. Оттогава липсва дори медал. Ето защо повечето руски волейболисти гледат на задаващия се турнир в България и Италия като на шанс за място в историята.
Повечето, но не и Мусерски. "Съжалявам, но не изпитвам изгарящо желание да спечеля на всяка цена. Това е ненужно програмиране на съзнанието. Чувах същите приказки преди олимпийските игри и европейските първенства. За мен ситуацията е съвсем проста - наближава турнир, в който трябва да се представя максимално добре и да защитя честта на родината. Ако се получи - добре. Ако не - значи има към какво още да се стремя".
Мусерски е големият герой от олимпийския финал в Лондон. В сблъсъка с Бразилия тимът изостава с 0:2 и 19:22, но след това извършва подвиг и измъква златните медали. А в хода на двубоя Дмитрий, който по принцип е централен блокировач, по спешност е преквалифициран в диагонал и буквално съсипва съперника.
След 13 сезона в "Белгорие" Мусерски изненадващо разтрогна договора си и подписа с японския клуб "Сантори Санберз" от Осака. Регламентът на местната V-лига, където доскоро се подвизаваше и Матей Казийски, е доста суров - всеки отбор може да картотекира само един чужденец.
"Не мога да назова сумата - тя е търговска тайна. Само ще намекна, че е значителна. За първи път посетих Япония за Световната купа през 2011 година. И веднага се влюбих в страната. Хората са като възрастни деца. Възхищават се на всичко. У нас често се гледа с насмешка на високия ръст. Там няма такова нещо, въпреки че разликата между мен и средностатистическия японец е огромна".
Другата страст на Дмитрий (освен волейбола, разбира се) са пътешествията. "Просто се качваме на колата и потегляме из Европа. Австрия, Италия... Открихме за себе си езерото Гарда - минерални извори, атракционен парк. Останахме удивени от Амстердам - невероятно красив град. Хареса ни и в Дубай. Все още мечтая за екскурзия в САЩ".
"Имам списък с книги, които искам да прочета на всяка цена. Привърженик съм на самостоятелната форма на образование. Когато човек се интересува от нещо, му се отдава напълно. Книги, статии, сайтове - тази учебна система е наистина ефективна. Мен например ме интересува храненето и общувах със спортисти, диетолози, бодибилдъри. Историята също ме привлича. Прочетох "Моята борба" на Адолф Хитлер. Журналистите обикновено пишат: Мусерски се интересува от философия и психология. Но това не е съвсем така. Преди време тези теми наистина бяха важни за мен, но интересите ми се менят. Когато търся леко четиво, посягам към биографията на някоя известна личност".
"Що се отнася до храненето - пробвал съм куп диети. Попаднах на едно китайско изследване, според което протеините не бива да надвишават 10 процента от приеманите вещества. Не твърдя, че е правилно, но е интересно. Въпросът с храненето е строго индивидуален. Някои се чувстват отлично след консумация на пържола, други усещат тежест в стомаха. Най-важно е да слушаме тялото. В определен период хапвах сирене след всяка тренировка. Но и това отмина. После с дни приемах само зеленчуци. Понякога ми се приисква сладко. Преди мач обаче ям само леки продукти - бульон, юфка с пиле или зеленчукова салата".
Ако Дмитрий ви напомня за сибирска мечка, това не е случайно - той е страстен привърженик на характерното руско закаляване. "Първото ми преживяване бе преди две и половина години - минус 22 градуса, силен вятър. Температурата на водата бе 4 градуса. Гмурнах се за 10 секунди и се почувствах добре. Осъзнах, че от този момент ще го правя винаги. Сега мога да издържа около минута. Повече не е и необходимо. Всеки път, когато взимам душ, превключвам на студена струя. Освен това след тренировка се потапят в специален варел с лед".
Където е Мусерски, там е и Стив. Стив е превъзходно куче от руската порода самоед, чийто произход датира отпреди 3000 години. "Преди да бъде ремонтирана, железопътната гура в Курск бе мръсна и гъмжеше от бездомници. Със съпругата ми слязохме от влака, качихме се на ескалатора и сред целия този хаос съзряхме снежнобяло куче. То стъпваше някак елегантно върху мръсните плочки. Какъв е този ангел, запитахме се взаимно. Оказа се, че това е самояд. След няколко месеца си взехме от същата порода. Искрящо, пухкаво, добро, положително. Обича хората, харесва тяхното внимание. Детето ни е влюбено в него".
