След края на Олимпийските игри в Милано/Кортина 2026 една от младите надежди на българския биатлон – 22-годишната Валентина Димитрова – направи откровено признание, че е била близо до отказване от спорта.
Олимпийският ѝ дебют на италианска земя се оказа и момент на сериозна вътрешна равносметка и прелом в кариерата ѝ. Днес тя вече е взела решение да продължи, но по нов път – с „Б“ националния отбор.
„Ако остане същият щаб на националния отбор, много ще се замисля дали да продължа с биатлона“, заяви през февруари Димитрова. Причината, по думите ѝ, е методиката на треньора Волфганг Пихлер.
Няколко месеца по-късно пред bTV тя потвърди, че остава, но сменя подготовката си и ще работи с „Б“ националния отбор на България.
„Ще се готвим основно в България, на 25 май се събираме. Треньор е Илиян Пенев, който също е от Сапарева баня и от малка съм с него. Ще бъда в отбора за стартовете от Световната купа“, сподели пред медията ни Валя.
В края на 2024 г. тя впечатли с отлично преследване на 10 км в Хохфилцен, в което стартира от 43-а позиция, допусна само една грешка на рубежа и завърши 30-а. Това ѝ донесе първите точки за сезона – 11.
Димитрова, родена на 3 август 2003 г. в Сапарева баня, записа тогава и най-бърза стрелба сред всички 60 биатлонистки в преследването – 20 изстрела за 1:36.9 мин.
„От 6 години съм в националния отбор, получи се някакво пренасищане. Имах нужда от рестарт. Последните две години бяха трудни. Тежки Олимпийски игри, психологическото натоварване също не е малко. И тук идва подкрепата – на най-близките, на съотборничките, които не ти позволяват да се откажеш“, откровена е Димитрова.
За сезона си тя поставя оценка „Добър 4“. „В началото всичко беше наред, но след това дойде спад, за който нямах точно обяснение. Нямаше никакъв напредък и това ми подейства доста демотивиращо. Говорих и с президента на федерацията г-н Фурнаджиев, сега се надявам резултатите ми да се подобрят.“
Една от най-тежките теми остава работата с Пихлер и огромните натоварвания.
„Моят организъм не можеше да ги поеме. Имало дни, в които по 6 часа карахме колело. За всички беше еднакво“, разказва националката.
Любовта ѝ към биатлона започва още в 1. клас, когато приятелка я запалва по спорта. „Дете като види пушка, няма как да не се запали“, казва с усмивка Валя.
Родителите ѝ не са спортисти, но са най-голямата ѝ опора, както и брат ѝ – футболистът Симеон Димитров.
Връщайки се към Милано/Кортина, тя описва силните емоции, свързани с бронзовия медал на Лора Христова.
„Като цяло беше малко скучна олимпиада. Бяхме доста разпръснати. В нашия хотел дори нямаше друг отбор, камо ли други спортисти. В отбора никой не говореше за медали – най-много за място в топ 15 и то свързано с Милена Тодорова, която е най-опитната сред нас. На самото състезание, беше 11 февруари, аз тръгнах с №2, а Лора – с №23.
Вече на четвърта-пета обиколка започнах да чувам нейното име по уредбата, но не разбирах какво става. След като финиширах, се преоблякох и застанах пред един от екраните – даваха само нея. Бях със смесени чувства – хем ми беше яд на мен, хем бях много щастлива за нея. Когато я видях, я прегърнах силно и се разплаках още по-силно“, споделя тя.
След състезанията остава малко време за празнуване – чаша вино в хотела и опит да се върнат към нормалния ритъм.
Извън трасето Валентина разпуска с книги и редене на кубче „Рубик“, като личният ѝ рекорд е 28 секунди.
„На Олимпиадата носих две кубчета, но малко съм го поизоставила това хоби. И там не можах да си подобря рекорда“, завършва с усмивка тя.
