Изправят се пред мен.
В тяхна компания моите 180 сантиметра се губят.
Наблюдавам ги.
Александър и Симеон... Николови.
От фамилията им, предполагам, се досещате чии синове са.
Струват ми се много различни. Има обаче и нещо, по което много си приличат. Очите, жадни за победа, непримиримият дух, трудолюбието.
„Искаме да спечелим нещо заедно.”
Спомням си ги едни малки хлапета, които плахо крачеха около баща си – легендарният номер 11: Владимир Николов.
Оттогава минаха не малко години.
Сега Алекс е на 19. Волейболист на италианския Лубе Чивитанова. Има повече от 10 медала с националния отбор за младежи. Най-ценният – сребро от световно първенство. Определян за един от най-талантливите волейболисти на планетата. С невероятен усет към играта и впечатляващи качества. Всичко до момента е постигнато с... много, много труд, оставащ извън полезрението на хората.
"Почивал съм шест дни от началото на година. Не знам кога ще почивам, но сега имам доста сили. Мотивиран съм психически. Сега още съм готов за битки."
Голямата му мечта е да стане баскетболист. В семейството, в което е роден обаче – пътят му изглежда предопределен. Такава е ситуацията и за три години по-малкия Симеон. Няколко години тренира, но не изпитва удоволствие от играта. В един момент обаче всичко си идва на мястото. Симеон признава, че е оставал в сянката на брат си, но това на моменти му е помогнало, за да „работи тихичко” към целта.
"Дълго време се борих със себе си. Всъщност наскоро започна да ми харесва играта, когато стана по-бърза, когато започнах да разбирам играта", споделя Симеон.
Той е е 16 години и играе като разпределител в Левски. През миналата година спечели първия си медал с националния тим - бронз от европейското първенство за юноши заедно с брат си.
Ролята на Симеон на игрището е да определя играта на отбора. Симеон играе на един от най-трудните постове, но онова, което вече показва на терена – провокира брат му да каже:
„Аз никога не съм виждал и не съм сигурен дали ще видя на такава възраст такъв разпределител".
Преди дни баща им – Владимир Николов постави изключително амбициозна цел - да станат световни шампиони! Александър и Симеон, които пред мен - с най-големите усмивки, с леко свити сърца, но с най-искрените очи ми казаха, че вярват, че могат да покорят световния връх.
Точно с този отбор!
Отбор, който знае как се печелят медали. Знае какво е да играе на финали. Свикнал да е фаворит. И точно поради тази причина момчетата смело вярват, че могат да покорят световния връх.
До преди няколко дни Александър и Симеон Николови водеха мощно младежкия национален отбор към световното и към мечтата за златото.
Мечтата обаче понякога рухва за секунди.
Часове преди заминаването за Бахрейн, 16-годишният Симеон срязва ръката си с чаша в хотела, засяга сухожилие на палеца си, а спешната операция е неизбежна.
Мечтата да печелят заедно на това световно първенство изчезва. Симеон остава далеч от шампионата, а Алекс обещава да подари най-хубавия подарък на брат си, който той няма да изживее. Тук е мястото да направим уточнението, че интервюто с двамата, направихме преди инцидента.
"Мислех да дам 100 процента от себе си, но ще дам 120 процента на този Мондиал, защото искам да подаря нещо на брат ми, което той няма да може да изживее. Това щеше да е единственото и последното световно... Дано един ден при мъжете да бъдем заедно. Това беше шансът, изпуснахме го."
Неизбежно от малки се сблъскват със сравненията, с очакванията, с подмятанията и с това да не бъдат харесвани заради... баща си.
