Има ли агресия в спорта? Да и още как! Колко струва победата и прекрачват ли спортистите човешките граници, за да постигнат целта?
Лидерът във временното класиране на най-старата колоездачна обиколка в света „Тур дьо Франс” – Петер Саган, от снощи е само зрител на надпреварата. Световният шампион бе дисквалифициран след като изблъска с лакът Марк Кавендиш. Горкият британец падна, получи фрактура в рамото и по чудо се отърва само с това. Защото камерите уловиха момент, в който друг колозедач от колоната минава с цялата си тежест и велосипед през главата му. „Не съм го направил нарочно и не се разкайвам”, отсече словакът след наказанието.
По всичко личи, че в неговите очи, неговата съвест е кристално чиста. Уви, спортистите често губят човешкия си облик, водени от болезнената си шампионска амбиция. Доказателствата за това са десетки.
Свирепи катастрофи, предварително предначертани в главите на някои от най-великите пилоти във Формула 1. През 1990 г. Айртон Сена, зад волана на „Макларън” става с хитрост световен шампион. Бразилецът се врязва в болида на основния си съперник Ален Прост от „Ферари” в последния старт за сезона. По-късно Сена признава, че го е направил нарочно, за да елиминира французина от интригата за титлата.
Четири години по-късно развръзката за титлата във Формула 1 е идентична. Само където главните действащи лица са други. Мястото е Аделаида, Австралия. Михаел Шумахер с „Бенетон” – човек, решен на всичко, за да се добере до първия си трофей, играе мръсно срещу английския джентълмен Деймин Хил от „Уилямс” с... планувана катастрофа. Въпреки че Хил продължава състезанието след сблъсъка, скоростта му е бавна и накрая е принуден да се оттегли заради проблем в лявото окачване. Германецът става световен шампион за първи път, а до края на кариерата си ще грабне рекордните още шест пъти титлата.
Само преди седмица, в изблик на ярост в Баку, Себастиан Фетел с „Ферари” чукна, макар и леко болида на Люис Хамилтън на излизането от 15-и завой. Германецът се ядоса, че британецът е намалил рязко и след удара дори отиде да му се скара. Фетел застана до болида на Хамилтън и го удари, след което бе наказан с с 10 секунди.
Тотално извън контрол е и един от най-великите мотористи на писта за всички времена Валентино Роси, по прякор Доктора. През 2015 г. той поваля с ритник доскорошния си добър приятел Марк Маркес на пистата „Сепанг” в Малайзия. Италианецът набеждава Маркес, че се опитва да помага на испанеца Хорсе Лоренсо по пътя към титлата в Мото Джи Пи. Двамата се оказват в ожесточен спор за третото място, на няколко пъти се изпреварват, а накрая Роси, който е световен шампион по онова време, приманава през външната част на фаталния 13-ти завой и атакува безскрупулно Маркес.
28 юни 1997 г., Лас Вегас, Невада. Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд се качват на ринга в двубой, сочен за украшение в тежка категория в бокса. Залогът е титлата на Световната боксова асоциация. След случилото се, за украшение вече е неловко да се говори, но захапката на Динозавъра остава завинаги в историята. Вбесен от няколко точни удара на Холифийлд, Тайсън заприличва на разярено животно. Ухапва го. Първо по лявото ухо, след това му се услажда и откъсва парче от дясното. На кръвожадния Майк е наложено 3-годишно наказание и глоба от $3 млн. Пластичните хирурзи в САЩ свършват отлична работата, а 12 години след случката, Тайсън все пак се извинява на Холифийлд.
„Blood in the water” („Кръв във водата” – б.р.). Така е известен най-паметният мач, игран някога на олимпийски игри във водната топка. Съперници в него са СССР и Унгария. Срещата завършва с разгром от 4:0 в полза на маджарите, но интригата в него е по-скоро политическа, отколкото спортна.
През октомври 1956-та протестите на унгарските студенти в Будапеща толкова сериозно набират сила,че негодуванието им се превръща във въстание. Властта няма как да позволи подобни своеволия и на 1 ноември с активната намеса на съветската армия и най-вече с танковете им, въстаниците са смазани. Унгария е върната в света на комунизма.
Датата е 6 декември 1956 г., Мелбърн. Битката е очи в очи с окупатора. Публиката освирква момчетата от СССР още преди да влязат в басейна. Това нажежава страстите до червено. Скоро и водата придобива този цвят от размяната на хамалски удари под водата и над нея между ватерполистите. Две минути преди сирената нещата излизат извън контрол, когато звездата на СССР Владимир Прокопов отваря жестока аркада след удар с лакът в лицето на лидера на унгарците Ервин Жадор. Мачът е прекратен, защото присъстващите наобикалят басейна, търсейки саморазправа с руснаците. Полицията се намесва, а служебната победа отива за маджарите.
Най-опасната захапка сред футболистите, безспорно е тази на Луис Суарес. Уругваецът на няколко пъти гризва съперниците си в изблик на ярост и това просто е по-силно от него. Първата му канибалска проява датира от 20 ноември 2010 г., когато носи екипа на „Аякс”. В мач от холандското първенство ухапва Отман Бакал от ПСВ Айндховен. Историята се повтаря на 22 април 2013 г. Тогава Суарес е вече в „Ливърпул”, а негова жертва става Бранислав Иванович от „Челси”.
Агресорите във футбола обаче са безброй. Някои просто изпадат в амок за няколко секунди, след което съжаляват цял живот. Като например Зинедин Зидан, който и до ден-днешен се изнервя, когато трябва да говори за главата, която нацепи в гърдите на Марко Матераци по време на финала на световното първенство през 2006 г. в Берлин. „По-скоро бих умрял, отколкото да му се извиня”, отсича легендата. Е, разбираме го. Все пак, в негова защита нека кажем, че тогава защитникът на Италия му прошепна нещо за сестра му, която май някога е била повече от добра позната на Матераци...
