За втора поредна година Локомотив София проведе турнир за деца на името на една от най-големите си легенди - Никола Котков.

Надпреварата е в памет на един от най-етичните и технични български футболисти у нас. Двукратен шампион на България, носител на Купата, европейски шампион за юноши. Отвъд успехите, остава човешкият пример. Пример, който в Локомотив София пазят скъпо.

"Задължително е да знаят - особено децата, които тренират в Локомотив София, кои са легендите на този клуб, които са дали много. Винаги казвам, че бъдеще не може да има без да си знаеш историята.", каза пред bTV Бойчо Величков - шампион с "железничарите" от сезон 1977/1978.

 

 

"Този турнир е пример в това отношение. Той е голям талант, но само с талант не може. Трябва и много работа, много пот."

Завинаги на 32

Това е Никола Котков - футболистът, който съдбата отреди никога да не остарее и да остане завинаги на 32.

Роден е на 9 декември 1938 г. в София. Атакуващият футболист играе за Локомотив София (1956-1968), ЖСК Славия (1969) и Левски (1969-1971). 

Има 322 мача и 163 гола в "А" група (46 мача с 25 гола за Левски). Двукратен шампион на страната през 1964 г. с Локомотив и през 1970 г. с Левски, носител на Купата на Съветската армия през 1970 и 1971 г. със „сините“. 

В периода 1961-1969 г. 26 мача и 12 гола за националния отбор на България, за "Б" националния тим има 10 мача и 8 гола, за младежкия има 7 мача и 5 гола, а за юношеския национален отбор има 16 мача и 8 гола. Европейски шампион за юноши през 1959 г. 

Участва на световното първенство през 1966 г. в Англия (играе в мача срещу Унгария). В евротурнирите има 11 мача и 10 гола (6 мача и 7 гола в КЕШ – 2 мача за Левски и 4 мача със 7 гола за Локомотив и 5 мача с 3 гола за Левски в КНК). "Заслужил майстор на спорта" от 1967 г. 

През 1964 г. е избран за Футболист №1 на България. Невероятен нападател притежаващ ненадминат по силата си точен удар с левия крак, техничен, с точни подавания. Брилянтен изпълнител на преки свободни удари и корнери, при които неведнъж топката директно е влизала в противниковата врата. 

Един от любимците на българската публика, изключителен джентълмен, отличаващ се с коректност на терена. Печели купата за индивидуално спортсменство през 1970 г. Загива на 30 юни 1971 г. заедно с Георги Аспарухов в автомобилна катастрофа.