На 18 май в Саудитска Арабия трябва да се проведе дългоочакваният обединителен сблъсък за титлите в тежка категория между Тайсън Фюри и Олександър Усик. Победителят ще стане първия абсолютен шампион от 1999 г. насам, когато Ленъкс Люис победи Ивендър Холифийлд.
Но коя е първата битка за световната титла в историята на бокса? По онова време юмручните битки са популярни, но забранени от закона. А мястото на провеждането им трябва да се пази в строга тайна от представителите на закона.
До средата на 19 в. властите в Англия и САЩ приемат бокса за варварски спорт и го преследват с всички възможни средства. "Схватки за награда, боксови мачове и други подобни дейности нямат полезна цел, нарушават мира и са незаконни – дори ако гражданите участват доброволно и нямат лоши намерения", постановява Върховният съд на Масачузетс.
Забраните обаче са безсилни - боевете привличат все повече публика, въпреки че се провеждат тайно. Боксьорите също се възползват от вратички в закона - мачовете се организират на баржи, които са извън юрисдикцията на съответната държава.
Изгряват и първите големи звезди - през 1860 г. Джон Хийнън е смятан за най-силния боец в Съединените щати, а Том Сейърс е шампион на Англия.
Хийнън е роден в щата Ню Йорк, но на 17 се мести в Калифорния. Благодарение на високия си ръст и изключителна физическа сила той редовно участва в юмручни схватки, забавлява тълпата в барове и помага на местните власти да сплашват политическите си опоненти.
През 1857 г. Хийнън се запознава с ветерана Джим Кюзик, който го кани да тренират заедно. Само за 10 месеца Джон печели два ключови мача и става шампион на САЩ.
Сейърс израства в бедняшките квартали на Брайтън и от малък помага нарибари и работи на строителни обекти. На 20-годишна възраст той се премества в Лондон и печели парите си с юмруци.
През 1857 г. Сейерс, който вече има седем победи, излиза за шампионския пояс. Негов опонент е Бил Пери, а мачът приключва в 10 рунда. Том прави четири защити на титлата, преди да получи телеграма от Хийнън. През 1960 г. американецът прекосява Атлантическия океан и пристига в Англия.
Битката между двамата продължава 42 рунда, но така и не излъчва победител. Тълпата е разпръсната от полицията.
Организаторите се подготвят много внимателно - за арена е избрано поле източно от жп гарата Farnborough North. Датата е 17 април 1860 г.
На историческото събитие присъстват около 2000 зрители. Сред тях са писатели, актьори, музиканти и аристократи. Според някои източници там са били премиерът - лорд Палмерстън, и младият принц на Уелс, който по-късно ще се възкачи на трона на Британската империя под името Едуард VII.
Сейърс е по-дребен от съперника си - минус 15 см и минус 20 кг. До началото на седмия рунд той пада два пъти в нокдаун и наранява сериозно дясната си ръка, която може да използва само за защита. Хийнън също изпитва сериозни проблеми - англичанинът методично го налага в областта на очите.
В онази епоха правилата са много по-различни от сегашните. Няма ограничение за продължителността. За да спечелиш, трябва да изпратиш съперника в тежък нокаут или да го принудиш да се откаже. Сейърс и Хийнън обаче нямат никакво намерение да се откажат.
Ключовият момент идва в началото на 37-ия рунд, когато американецът сграбчва англичанина за гърлото и опитва да го задуши с помощта на въжетата. На ринга нахлува гневна тълпа, което принуждава реферът да спре двубоя.
Редът е възстановен, но двете очи на Хийнън са напълно затворени. Противниците едва стоят на краката си, но някак се бият още пет рунда. Тогава полицията пристига в полето. Всички се разбягват, включително боксьорите и аристократите.
И така - първата битка за световната титла в бокса продължава 130 минути и завършва наравно. Хийнън иска реванш, но той никога не се случва. През май той и Сейръс са поканени в лондонски театър, където и двамата получават шампионски пояси.
Заради тежки наранявания англичанинът се оттегля от спорта. А феновете му на Острова събират 3000 паунда (в днешна стойност - 300 000 паунда), за да го подпомогнат финансово след пенсионирането. Пет години по-късно Сейръс умира от усложнения, свързани с диабет. Над 30 000 души присъстват на погребението му.
Хийнън се връща в Америка, но не остава дълго - в страната избухва гражданска война. Връща се в Англия през 1862 г. и се боксира срещу Том Кинг, от когото губи с нокаут с 24-ия рунд. Умира през 1873 г. от туберкулоза. Така и двамата претенденти за първата световна титла в бокса си отиват от този свят едва на по 39 години.
