Тя има пет участия на олимпийски игри зад гърба си, а през 2008 г. спечели златото в Пекин в дисциплината скиф. Днес синът ѝ стремглаво е поел по нейния път. Преди месец той завоюва бронз на световното първенство за младежи до 23 години в Пловдив.
За медалите, успеха и любовта към спорта - среща с Румяна и Емил Нейкови.
Шампион не се раждаш, шампион ставаш. С много труд, хъс и амбиция. Емил Нейков не прави изключение. В началото тренира различни видове спорт, борейки се с килограмите. Впоследствие осъзнава, че именно гребането е неговото призвание.
"Опитах да греба. Нашите бяха против, защото те самите са минали по този път и не са искали да вървя по същия. Опитваха по някакъв начин да ме предпазят.", разказва Емил.
"Не бях много сигурна, че това може да го направи, защото още от малък е тук с нас и би трябвало да беше видял колко е тежко. На голяма част от моите тренировки той е присъствал. Даже е имало моменти, в които е молел баща си да ми намали тренировката, за да не се уморявам толкова, но въпреки всичко той каза, че иска да продължи и иска да гребе.", споделя Нейкова.
"Когато ми се обади за първи път и ми каза, че отива на Панчарево и иска да тренира гребане, аз го приех така мимоходом, тъй като мислех, че в следващия момент ще се откаже. Но не се отказа."
Така започва професионалният път за Емил Нейков, който казва, че освен тежката физическа подготовка, психическата е най-важна, особено преди състезание:
"Лягам и ставам с тази мисъл, но вече по-конкретно и по-точно може би седмица преди състезанието. Оставям телефона, не се виждам с приятели, единственото нещо, за което си мисля, е например как след 7 дни ще пробягам тази дистанция. Те ми се сърдят. Мисля си, че ми се сърдят. Питат ме: "Емо, какво става? Не ни се обаждаш, не ни търсиш, Има ли нещо?" Аз им обяснявам, че се концентрирам за даден старт и не мога да им обърна внимание."
Очакванията преди всяко състезание са големи, но пред родна публика напрежението е наистина огромно, споделя младият шампион. В тези моменти обаче най-големият гръб са треньорите, които в случая на Емо са и негови родители.
"Мога да кажа, че тате е малко по-строг, но то е, защото той е много взискателен в нещата и иска да се получават по най-перфектния начин, за да ми бъде по-лесно и на мен. Разбирам ги и двамата, обаче се притесняват повече, отколкото аз. Забелязал съм, като отидем на старта или на състезанието, вместо аз да се притеснявам и те мен да ме успокояват, аз трябва тях да ги успокоявам и те се притесняват повече от мен."
