Светослав Гоцев си тръгва от волейбола така, както играеше – достойно и с класа. След шампионската титла с Левски централният блокировач сложи край на кариерата си, оставяйки след себе си трофеи, битки, болка и огромно уважение.
Думите на бившия национал пред bTV звучат като равносметка на човек, който е дал всичко на спорта.
„Смятам, че взех правилното решение в правилния момент“, казва Гоцев без излишен драматизъм. Но зад това признание стоят години, в които е „давал максималното“ и е живял и играл по стандартите, които сам си е поставил.
Последната титла със "сините" се оказва и най-тежката. „Всяка една титла по своему беше трудна, но чисто физически с оглед на отбора – последната е най-изстрадана, но удовлетворението е още по-голямо.“ А най-съкровеният му спомен остава шампионатът, спечелен срещу вечния съперник: „Аз като левскар – най ми лежи титлата срещу ЦСКА.“
Решението за отказването не идва изведнъж. Още в началото на годината Гоцев усеща, че тялото му започва да изисква твърде висока цена. „Подготовката ставаше все по-трудна, усещах че не мога да поддържам стандартите, които сам си бях създал.“
И точно това го кара да избере честния път: „Левски заслужава да има хора, които са добре подготвени и успяват да печелят.“
В думите му личи благодарност. Най-вече към семейството. „Семейството на първо място, с радост прие оттеглянето ми.“ През годините близките му са виждали всичко – болките, травмите, тежките възстановявания и цената на професионалния спорт.
„Виждаха от първо лице какво е да си професионалист и да си отдаден изцяло на спорта.“
Пътят му започва далеч от големите сцени – в родния Брезник. Там са първите тренировки, първите разочарования и първите съмнения дали въобще волейболът е неговото място. „Имаше период, в който се бях отказал заради самата трудност.“
Но съдбата го връща обратно към играта. И той не съжалява. „Повече ми е дал спортът. Отвел ме е на такива места, запознал ме е с хора, които по нормален начин на живот нямаше да срещна.“
След повече от десетилетие в чужбина, най-силната емоция идва при завръщането у дома. „Като се прибрах в Левски след 10 години навън, ме обзе приятно чувство.“
И признава нещо много лично: „Навън никога не съм се чувствал у дома.“
Днес Светослав Гоцев затваря една огромна глава от живота си. С общо девет трофея (7 с Левски, шампион на Франция и носител на Купата на Германия), уважение от съотборници в Иран, Италия, Франция и Германия, и с усещането, че е оставил следа не само като волейболист, а и като човек.
А бъдещето? То отново е свързано със спорта. „Надявам се в скоро време да имаме повече яснота къде ще бъда най-полезен.“
Снимки: НВЛ
