на живо

Румяна Нейкова на 50: Откраднаха ми българското знаме в Пекин (ВИДЕО)

Къпала съм новороденото си бебе в присъствието на допинг ченгета, признава легендата, която днес става на 50

Румяна Нейкова на 50: Откраднаха ми българското знаме в Пекин (ВИДЕО)

За всяко нещо в живота Вселената избира най-точното време. И така, точно преди година, bTV отправи покана към Румяна Нейкова да бъде сред първите гости в чисто новия тогава подкаст „За спорта без клишета“.

И тя прие да отбележим заедно рождения ѝ ден на 6-и април. Гостуването обаче пропадна, поради внезапни здравословни проблеми на легендата. След това натоварената програма и постоянни отсъствия от София и страната на един от най-великите спортисти в историята на България съвсем разми идеята.

ЕДНА ЗАКЪСНЯЛА СРЕЩА

За да дойде отново 6-и април.

Руми Нейкова става на 50 в четвъртък“, тези думи на уеб редактора от btvsport.bg Надежда Кожухарова по време на традиционната следобедна оперативка на спортната редакция във вторник (4.04), буквално удари всички ни като ток.

Специално за bTV Румяна Нейкова извади медалите от сейфа

Светкавично набрахме Нейкова по телефона с нова покана. Шансовете ни тя да си бъде в София точно на своя празник бяха нищожни, но съдбата този път беше на наша страна:

„Идвам“, отсече гребкинята.

Днес е 6-и април, а на този ден, навръх своя 50-и юбилей, в редакцията да ти дойде на крака човек, донесъл неизмерима слава на България, си е благословия. Стъпваме край нея като в памукови полета и летим от чест и щастие, че този миг е наш. Повеждам я през нюзрума и я качвам в едно от любимите си работни кътчета – студиото на подкаста.

Цял един живот, две десетилетия кариера, събрани в един една огромна, тежаща 20 кг торба – с нея пристигна Румяна в bTV, а тези 20 кг всъщност е всичко, което тя даде на гребането и всичко, което гребането ѝ даде на нея – нейните медали от първия до последния ден в онзи великолепен скиф, с който тя летеше по каналите из целия свят.

Велик момент: Руми Нейкова е олимпийска шампионка в Пекин

„Реших да ви донеса всички медали. Специално заради вас ги изрових от сейфа“, казва жената, завоювала три олимпийски медала – златен, сребърен и бронзов, но не в тази конфигурация, а спрямо конфигурацията на Божията воля:

първо дойде горчивото сребро в Сидни 2000, където българката беше жестоко ограбена във финала, след което стигна до бронз в Атина 2004, но само, за да продължи напред към заветната мечта и златото в Пекин 2008.

ОТКРАДНАТОТО ЗНАМЕ

„Само знамето, с което празнувах в Пекин няма как да ви донеса. Знамето ми го откраднаха още там, някъде между награждаването и пресконференцията“, разкрива олимпийската шампионка на 2000 м скиф.

И в този миг вече знаем. Нейкова не може да си тръгне без българското знаме от студиото на подкаста.

Следва спешна организация в спортната редакция, а най-видният патриот измежду нас – Калоян Кюркчиев, излита от нюзрума на бегом, за да се върне с трибагреник точно след 15 минути. Разбира се, жената, с която имам привилегията да разговарям, не подозира.

Историята на българското знаме в Пекин си заслужава да бъде разказана.

Петър Бакърджиев държи в ръцете си цяло съкровище - олимпийските медали на Руми Нейкова

„Аз нямах знаме, но вашите колеги от БНТ Боряна Тончева и Камен Алипиев решават да ми донесат като идват да гледат финала. Да обаче го забравят и се сещат, когато вече са на път към гребния канал. От суеверие, а и знаейки, че и аз съм суеверна, решават да не се връщат. Но намират все пак друго знаме в движение, с което аз се загърнах по време на церемонията по награждаването“, спомня си трикратната носителка на Световната купа.

Питам я гледа ли понякога точно тази, последната финална гонка в живота си? Гонката, която осмисли кариерата си? Гонката, след която тя просто каза:

„Край, това беше.“

„Да, гледам я, но днес повече гледам записите от състезанията на Емо“, казва Румяна.

Пекин - награждаването на великата Румяна Нейкова

МАЙЧИНО СЪРЦЕ

Така е, майчиното сърце е необятно. Емил е по-големият от двамата сина на Румяна и Свилен Нейкови, който през 2021 г. върна фамилията Нейкови на картата на световното гребане. Едва 19-годишен, Емо спечели световна и европейска титла при младежите до 23-годишна възраст в… коронната дисциплина на майка си – 2000 м скиф.

Казвам, че явно нито тя, нито Свилен са дали реален шанс на Емил и Марио да изберат друг път за себе си, извън гребането. Руми не е съгласна:

„Децата ми не са тренирали само гимнастика. Опитахме да ги насочим към всякакви други спортове. Особено за малкия ни син Марио, съпругът ми беше категоричен, че не иска и той върви по нашите стъпки. Но и Емо, и Марио, сами си избраха гребането.“

Изключителен момент в спортния подкаст, гостува Румяна Нейкова

Днес Емил е на 21, зад гърба му са два медала от световни първенства – златото от 2021-а и бронзът от миналата година, и два медала от европейски първенства – златото от 2021-а и среброто от 2022-а, а момчето, което поразително напомня на майка си, мечтае за много повече от това. Предстои му люта битка за олимпийска квота за игрите в Париж догодина.

Страшно много се радвам на успехите на Емо. Това обаче не означава, че не зная как много бързо да го сваля на земята“, категорична е жената, с която България има всички основания да се гордее. Треньори на Емил са тя и съпругът ѝ Свилен, който навремето беше архитект на нейните най-забележителни победи.

Семейство Нейкови - шампионите продължават да растат

Марио е на 16, но и за него вече никой няма съмнения, че ще продължи дирята на Нейкови в гребния канал. Мечтата на тази майка е някой ден, когато и двете момчета пораснат съвсем и укрепнат, да седнат в една лодка като двойка. А до тогава, ще им помага, ще ги подкрепя, ще ги напътства, защото е наясно, че да бъдеш син на олимпийски шампион е тежко бреме.

Братя по оръжие: Емил и Марио Нейкови избраха пътя на майка си

Най-голямото признание за качествата и потенциала на Емил, Румяна получава преди две години от най-върлата си съперничка, с която цял живот се гонят и се „бият“, където могат: Екатерина Карстен.

Емил Нейков поразително напомня на стила на майка си

„Видяхме се преди две години. Поздравихме се, тя ми стисна ръката и каза: Още в първия миг, в който видях Емил в гръб в лодката, аз видях теб, Румяна.“

NEYKOVA VS KARSTEN

Съперничеството на Нейкова и Карстен е едно от най-паметните в историята на женското гребане. В Сидни 2000 съдиите присъждат златото на родената в Беларус, но състезаваща се за Германия спортистка, а това е един от най-бруталните грабежи в цялата олимпийска история.

Румяна признава, че се гордее много с постиженията ни големия си син

В Атина 4 години по-късно, Карстен е със сребро, а Нейкова с бронз, но в Пекин 2008 българката решава нещата много преди да пресече фотофиниша и издухва Карстен, която завършва трета.

Пекин, Румяна току що е разбрала, че е олимпийски шампион

ДА СЕ ОТКАЖЕШ НА ВЪРХА

Добре де, защо спря след Пекин, защо не продължи?

„Когато един спортист е на върха, е по-добре да си остане на върха, защото после падането от високо е много болезнено. Не съм го изпитала на свой гръб, но за да продължа трябваше да родя трето дете, моите деца се раждаха между два олимпийски цикъла“, шегува се Руми.

Спортът е политика и едни от най-мръсните политически игри са се разигравали именно с разменна монета – спортистите. Питам я дали го е усещала на свой гръб?

„Винаги съм усещала политическата битка в спорта. България не е държава, която може да се мери с великите сили. Мислите ли, че някой би позволил на една такава капчица в чашата да бори страни, които влагат милиарди от държавата и от спонсори?“

Екатерина Карстен (в средата) - голямата съперничка на Нейкова

Стигаме и до взаимоотношенията съпруг-съпруга, които са в позицията на треньор – спортист. Как се случва това? Кое е първото? Кое надделява? Как се работи със суперзвезда?

„Независимо, че треньора ми е и мой съпруг, никога не съм си позволявала да му кажа: кой си ти и коя съм аз? Никога не съм подхождала с арогантност и излишно със самочувствие.

Е, да, събирала съм си багажа и съм си тръгвала от лагери и тренировки, разглобявала съм скифа, защото нещата не са се получавали, но утрото винаги е по-мъдро от вечерта, на сутринта сме ставали и сме сглобявали всичко отначало.“

Руми Нейкова едва не спира със спорта заради страшна диагноза

РЕЦЕПТА ЗА ШАМПИОНИ

Стоя пред тази велика жена и ми е безкрайно интересно:

Има ли непреходни неписани закони в спорта? Нещо, което винаги ще важи и никога няма да излезе от мода? Нещо, без което няма победи, няма титли, няма рекорди?

„Да, има. Спортът изисква постоянство. Елитният спорт изисква постоянство. Треньорът трябва да управлява системата, а спортистът е този, който трябва да бъде управляван. И това е закон. Докато треньорът позволява спортиста да управлява, резултати няма да има.“

Шампионската душа знае да чака, докато не дочака своят миг

И може да сте поразени като мен, но тези думи излизат от устата на човек, който не може да си преброи победите, медалите и рекордите. Човек, който обаче НИКОГА не е празнувал шумно и с многобройни компании нито един свой успех, а и нито един свой рожден ден.

Румяна и Свилен Нейкови - един шампионски тандем

„Дори днес няма да има купон. Съжалявам, че ще разочаровам приятелите си, но не съм планирала нищо за юбилея. Просто не съм по партитата. Победите си празнувах скромно. Никога не съм вдигала много шум. Не си спомням да съм празнувала дори олимпийската си титла“, чистосърдечно си признава дамата, която е избирана два пъти за Спортист №1 на България.

Къде се намира днес онази красива лодка, с която триумфира на олимпийските игри в Пекин?

„На сигурно място. Поддържам я в идеално състояние вече 15 години. Лъсната е и е готова да влезе във вода. Кой знае, някой ден може да я дам на някое талантливо дете“, казва Нейкова.

Изненадахме шампионката с торта в студиото на подкаста

СЪС СТАРАТА ЛОДКА

Преди Пекин, Румяна има възможност да седне в далеч по-модерен, чисто нов състезателен скиф, с който да атакува златото. Не го прави. Не усеща лодката като своя. И на олимпийските игри отива с 5-годишния си скиф, с който помита всичко живо пред себе си.

Тази седмица Петър Бакърджиев имаше изключителен гост в подкаста

Отново се връщаме към Пекин и към онези минути, които и досега са ѝ като бели петна след финала:

„От лодката не можах да изляза 5 минути. Аз натискам краката да стана, но те не искат да помръднат. Организаторите ми помогнаха да изляза от скифа. Виждах всичко като в мъгла. Един човек идва и ме прегръща:

„Браво моето момиче, много се гордеем с теб.“ Да, ама кой сте вие, извинявайте, не ви виждам? „Аз съм президента Георги Първанов.“

Две десетилетия, три олимпийски медала, три световни купи, две световни титли и още много

Гребането е изключително силов спорт, в него битката на телата е безмилостна. И все пак, кое при Румяна Нейкова е било най-силното оръжие: физиката, техниката, психиката?

„Физиката ми не беше много добра. Бях много по-фин състезател. Физическите ми сили падаха бързо. Трудно държах килограми, но бях много силна психически. Успявах да изключа околните. Психиката беше основното оръжие. Почти винаги съм била много спокойна преди старт, това много дразнеше Свилен“, коментира Нейкова, която добавя, че понеже никога не е обичала силовите тренировки, най-дълго време е прекарвала по фитнес залите с щанги и тежести върху себе си.

Това, което съдбата ѝ отне в Сидни, тя си го взе в Пекин

СТРАШНАТА ДИАГНОЗА

Стигам и до един спиращ дъха кадър, който ѝ показвам. Той е от финала на Световната купа в Милано, датата е 31 май, годината 2003-а. И с тази снимка успявам да раздрусам Руми, а за това, което предстои да ми каже няма как да бъда подготвен:

Румяна Нейкова - един железен воин в нежната обвивка на жена

„На около 100 метра преди финала просто ми стана страшно зле. Не знаех къде се намирам. Водех с много и само една гребкиня успя да ме изпревари. Човек е нещо страшно, не знам как, но събрах сили да стигна до пристана.“

За щастие, там я посреща Даниела Оронова – представител на Международната федерация по гребане, която първа усеща, че нещо не е наред.

Това са последните думи, които Нейкова успява да изрече преди да колабира. Мятат я на носилка, с безжизнено висящи ръце и я покриват с бял чаршаф. Така я качват в линейката. Свилен Нейков успява да се качи при нея в последния момент, но и той не знае какво предстои:

Милано, 31 май 2003 г. Нейкова е в несвяст след финала на Световната купа

„Тогава в спешното отказват да ми окажат първа помощ и да предприемат, каквито и да било животоспасяващи манипулации докато не дойдат допинг ченгетата. Можех да умра. Свилен ме е носил на ръце до стаята за допинг контрол. Не знам как съм дала проба. Помня само, че като дойдох на себе си имах усещането, че слон е стъпил върху гърдите ми.“

В ТОЗИ МОМЕНТ БЪБРЕЦИТЕ НА НЕЙКОВА ОТКАЗВАТ.

Всички нейни жизнени показатели са катастрофални. Румяна е посиняла цялата. Най-после ѝ пускат някаква система и заедно със Свилен успяват някак си да се приберат в България.

Нейкова винаги е била пример за феърплей в спорта

Посиняването не спира. Предстоят обстойни медицински прегледи и една страшна диагноза, която се вдига като дамоклев меч върху главата на спортистката:

„Отидохме при един лекар, който да ми прегледа сърцето. Няма да забравя никога този момент. Лежа, правят ми ЕКГ, а човекът с бялата престилка се обърна към Свилен и каза:

ТЯ ПРАВИ МИОКАРДИТ. ТРЯБВА НЕЗАБАВНО ДА СПРЕ СЪС СПОРТА.“

Откачих всички жици по себе си, излязох от кабинета и казах на Свилен:

„Какъв е този, бе? Никой и нищо не може да ме спре да стана олимпийска шампионка.“

Повече никога не отидох на лекар за подобни изследвания.

ДОПИНГЪТ

Няма как да подминем темата с допинга. Дали се е страхувала по време на своята кариера, че може да бъде уличена?

Това, което не я уби, я направи единствено по силна

„Разбира се, от това не е застрахован абсолютно никой спортист. Всеки елитен спортист има подобни страхове, защото ти никога не знаеш дали си равнопоставен на спортистите, които принадлежат към така наречените велики сили, големи страни в спорта. Аз например не съм убедена, че така, както проверяха мен, проверяваха основните ми конкурентки.“

Шампионски момент от богатата кариера на Румяна Нейкова

Върхът е по време на олимпийските игри в Сидни 2000:

„И там бях един от най-проверяваните спортисти. В Сидни на всяка допинг проба, организаторите подаряваха по едно плюшено кенгуру като сувенир. Накрая се прибрах в България с поне шест такива. Но усещането е особено: ако те проверяват всеки месец, то няма как да не заживееш с убеждението, че си набелязан.“

Нейкова приема допинг проверките с усмивка и като на шега. Помни и доста куриозни случаи. При един от тях тя е принудена да изкъпе новородения си син в присъствието на допинг ченгета в дома си:

„Емо е бебе, нямаше 40 дни, когато дойдоха вкъщи на проверка. Минаваше 8 вечерта. Вече го бях съблякла за баня и така го изкъпахме заедно с допинг ченгетата.“

КОШМАРЪТ В СИДНИ

Тази история е дъвкана милион пъти. Едва ли има човек, който да не е гледал десетки пъти този велик финал, при който Румяна Нейкова стана олимпийска шампионка, но впоследствие титлата ѝ беше отнета и дадена на Екатерина Карстен. Малцина обаче знаят, че тогава, през 2000 г. в Австралия, Иван Славков взима революционно решение: да изпрати казуса в съда и да търси справедливост.

Няма нещо, което да сломи шампионското сърце
Снимка: Getty Images

„Винаги ще помня светкавичната реакция на адвокатите, наети от БОК. За 24 часа се запознаха с правилника на Международната федерация, изгледаха няколко пъти старта и финала. Имаха най-железните факти на света. Това обаче е минало и вече няма значение за мен“, така Руми се опитва деликатно да приключим болезнената тема.

И аз ще я приключа, защото уважавам нейното решение да не дълбаем в нея. Само ще добавя, че в съда България печели това дело, възмездието на Нейкова е, че тя чува в съдебната зала, че действително е трябвало да получи този златен медал.

НО ТАКА И НЕ ГО ПОЛУЧАВА...

Защото такива са правилата на играта.

Тя е мръсна. Дори не подозирате колко даже.

Но ако не беше този ужас в Сидни, Нейкова никога не би продължила напред. Не би се борила до последна капка кислород в дробовете си за тази заветна олимпийска титла:

Специално за bTV Румяна Нейкова извади медалите от сейфа

„В Атина през 2004-а отидох след много нарушена подготовка. Боледувах, изпусках тренировки и не бях сигурна, че ще взема медал. Когато спечелих бронз, бях много щастлива, но и ми тежеше, че годините напредваха, а аз още си исках златото. Тогава помня, че Свилен ми каза: Продължаваме, докато не го спечелим. И аз си отдъхнах, че не само аз искам, а че ние с него като отбор никога няма да се откажем от тази мечта.“

Снимка: Евгений Милов

И тук, интервюто ни прекъсва, защото в студиото на подкаста нахлуват моите колеги от спортната редакция с тайната изненада към Румяна: торта, свещички по случая нейните 50 и …. чисто ново българско знаме, което тя изгуби в Пекин, но 15 години по-късно ние решихме, че трябва да ѝ подарим, за да го занесе у дома.

Сред тях е и Цветан Баяслиев, който единствен от нас е имал уникалния шанс да види с очите си на живо, от гребния канал в Пекин, как се сбъдва една закъсняла, но никога оставена в забвение мечта - олимпийската титла на Нейкова!

И да го предаде в ръцете на Емо.

Защото в дома на Нейкови се чакат още олимпийски шампиони.

Защото приказката трябва да продължи.

Сладка изненада за Нейкова от спортната редакция на bTV
Снимка: Евгений Милов

Защото децата днес имат нужда от нови герои от калибъра на Румяна. И разчитаме на нея и Свилен да ги отгледат. 

Снимки от дигиталното студиото на bTV: Евгений Милов.

Тагове:

Емил Нейков