На 30 май в Будапеща няма да има испански отбори, но със сигурност ще се говори испански. Главните герои Луис Енрике и Микел Артета ще внесат испански щрих. Двама мениджъри в разгара на кариерите си, всеки от които се стреми да направи история по свой собствен начин с ПСЖ и Арсенал.
Енрике – човекът, който превърна ПСЖ в машина за доминация и Артета, треньорът, който върна Арсенал сред големите в Европа.
Двама сънародници. Две напълно различни философии.
Енрике вярва в контрола, техниката и постоянния натиск. Неговият ПСЖ играе с увереността на шампион, който знае как да убива мачове и да доминира във всяка зона на терена. Испанецът е на прага на третата си титла в Шампионската лига и втора поредна с парижани – постижение, което окончателно може да го превърне в най-великия треньор в историята на клуба.
Артета, от своя страна, изгради Арсенал с търпение, дисциплина и прагматизъм. Отбор, който не блести винаги, но знае как да оцелява, да страда и да печели. Сега лондончани са само на една крачка от нещо, което дори великият тим на Арсен Венгер и Тиери Анри не успя да постигне – първа титла в Шампионската лига.
И точно това прави този финал толкова специален.
Това е сблъсък на два различни свята. Естетика срещу прагматизъм. Контрол срещу търпение. Риск срещу баланс.
Какъвто и да бъде резултатът, история вече е написана. За първи път двама испански треньори ще се изправят един срещу друг във финал на Шампионската лига без испански отбор на терена.
Но във футбола историята помни само победителите.
Арсенал мечтае най-накрая да покори Европа. ПСЖ иска да защити короната си и да се нареди до Реал Мадрид сред малкото отбори, успели да спечелят Шампионската лига в две поредни години.
Будапеща чака своя шампион.
Байерн Мюнхен
ПСЖ
арсенал Испания история финал псж микел артета будапеща луис енрике
