Зимните олимпийски игри в Кортина/Милано са в историята. Те предложиха бляскаво зрелище, вдъхновяващи истории, невиждани триумфи.
Замисляте ли се какво се случва със спортните арени, когато прожекторите угаснат и уредбите замлъкнат? Понякога отговорът е стряскащ.
Призрачни снимки показват пистата за бобслей и шанцата за ски скок, които гният в Алпите десетилетия след игрите в Торино през 2006 г.
Тези олимпийски съоръжения струват близо 6 млрд. евро. Въпреки гигантската инвестиция на италианското правителство, днес те са изоставени, обрасли в бурени, покрити с графити и тънещи в разруха.
Непосредствено след игрите обектите бяха използвани спорадично за тренировки и едва няколко състезания, но от 2012 г. насам - нищо.
Нови кадри от градските изследователи Broken Window Theory показват актуалното състояние на съоръженията. "В продължение на две седмици през 2006 г. най-добрите спортисти в света се спуснаха по това 1,4-километрово трасе. Двадесет години по-късно то спи, виещо се по южните Алпи като белег през гората."
Изследователите посетиха и Праджелато, съоръжението за ски скокове, проектирано като национален тренировъчен център. Някога способно да побере 9000 фенове, сега то е в руини, покрито с графити и обрасло с плевели.
"Това място е било предназначено да оформи следващото поколение италиански ски скачачи. Но бъдещето така и не дойде. И докато зимните игри в Италия обещават ново наследство, старите съоръжения са сурово напомняне".
"Тези обекти са твърде специализирани, за да се използват повторно, и твърде скъпи за поддръжка. Наследството понякога може да се превърне просто в учтива дума за бъркотията, останала след угасването на светлините."
Контрастът с Милано-Кортина не може да бъде по-голям. Организаторите казват, че 85% от тазгодишните съоръжения са или съществуващи, или временни, построени само за две седмици и очакващи демонтаж след края на игрите.
Олимпийското село в Милано се превръща в студентско общежитие и се очаква да донесе трайни ползи за местния транспорт и инфраструктура.
