В последните три години начело на класацията на списание „Форбс“ за най-скъпите спортни клубове в света неизменно беше испанският гранд „Реал“ (Мадрид). Ранглистата е създадена през 2011 г. и оценява отборите като финансови предприятия – колко струват маркетинговите им активи и какъв е потенциалът им. За първите две години шампион бе „Манчестър Юнайтед“, след това на трона се качи „Реал“ и така до... тази година.
Клубът по американски футбол „Далас Каубойс“ вече е на първото място с пазарна оценка от точно 4 млрд. долара. През 1989 г. Джери Джоунс купува „каубоите“ за 150 млн. долара, а днес вече спокойно може да каже, че притежава най-скъпия клуб в света.
Макар да не е стигал до „Супербоул“ в последните две десетилетия, тимът от Далас е флагман на „машината за пари НФЛ“. За финансовата 2014 г. „Далас“ имат 270 млн. долара оперативна печалба – повече от всеки друг тим в света.
В класацията на „Форбс“ европейският клубен шампион по футбол е втори с 3,65 млрд. долара, а на третото място е другият испански гранд – „Барселона“, оценен на 3,55 млрд. долара.
Челната петица довършват бейзболният „Ню Йорк Янкийс“ (3,4 млрд.) и двукратният първенец „Манчестър Юнайтед“ (3,32 млрд. долара).
Разместването на върха е изключително символично –мислените за недосегаеми европейски футболни грандове всъщност са изключително застрашени от много по-маркетингово ориентираните американски клубове.
Оказва се, че изключително популярен спорт като футбола (и неговите най-достойни „проповедници“) може да отстъпи място на дисциплина, която двама от четирима запитани биха нарекли ръгби.
Мантрата за разширяване на футболната география продължава да се повтаря, но докато европейските тимове правят „мили очи“ и безспирни турнета в чест на Азия и Близкия Изток, клубовете (по какво ли не) от САЩ изобщо не си губят времето и създават изключително силен маркетингов продукт.
Доказва го фактът, че останалите отбори в топ 10 на класацията са само американски – „Ню Инглънд Пейтриътс“, „Ню Йорк Никс“, „Вашингтон Редскинс“, „Ню Йорк Джайънтс“, „Лос Анджелис Лейкърс“ и „Сан Франциско 49“ (които са с равна оценка на десетото място).
Машината за пари отвъд Океана работи отлично, но все пак американският пазар не е равен на световния – точно затова и клубовете са все по-активни и в „правенето на шоу“ и в „правенето на пари“ не само пред местна аудитория.
Тоталната доминация на американските тимове се допълва и в класацията нататък – 27 са отборите от НФЛ, осем са от НБА, седем са от МЛБ срещу едва осем от европейския футбол. Още по-интересно е, когато погледнем и миналогодишната класация – тогава отборите по американски футбол са били с 30% по-малко, а сред топ 50 е била и легендата във Формула1 „Скудерия Ферари“.
Сега най-богатият тим във Ф1 продължава да бъде оценяван на 1,35 млрд. долара (точно колкото и миналата година), но експлозивната конкуренция на отборните спортове направо „смазва“ „Ферари“.
Още един пример за противопоставянето между Европа и САЩ е за успехите – лидерите в класацията не са „помирисвали“ купа от дузина години, за последните 10 години шестите „Ню Йорк Никс“ само три пъти са стигали до плейофите, въпреки това обаче приходите продължават да валят. При европейските футболни тимове нещата са различни – един сезон криза в резултатите и „Юнайтед“ вече изпада от топ 5.
Добрата новина все пак е историята на „Арсенал“ – без успешно класиране и директни постъпления английският тим се качва с цели 13 позиции и стига до 23 място.
Причините – от миналата година „артилеристите“ имат по-голям стадион, продават най-скъпите билети и сезонни карти, както и получават най-много от тв права за излъчване на мачове – т.е. маркетират продукта си по-скъпо и въпреки това – по-успешно.
Изводът – макар и много по-достолепен от американския си събрат, добрият стар футбол има на какво да се научи от примерите отвъд Океана. Спортът все повече се превръща в индустрия за шоу, най-много пари получават онези с най-добър продукт, а не най-добрите спортисти, не най-бързите, не най-точните.
Отбори като „Реал“, „Барселона“ и „Юнайтед“ много добре знаят това и работят и в тази посока – създават „финансов и маркетингов ореол“ около своята марка, за да могат да продължат да я „осребряват“ максимално.
Да достигнат добрите примери от НФЛ и НБА може и да е само въпрос на време.
