Неотдавна ФИФА прие нови правила за добрия стар европейски футбол, според които наказания като червени или жълти картони могат да се дават преди първия съдийски сигнал, стига да има груби нарушения или демонстрации, които реферът да сметне за наказуеми. Този уикенд в САЩ се случи нещо точно в тази графа – футболът е различен, но пък демонстрацията си е направо за учебник. В държавата, в която химнът и знамето са на огромна почит, една спортна суперзвезда демонстративно погази един от основните принципи на американското общество.
Куотърбекът на „Сан Франциско 49ърс” Колин Каперник съвсем съзнателно остана седнал при изпълнението на химна преди контролата с „Грийн Бей Пакърс”, докато щабовете на двата тима гордо бяха вдигнали глави. Само за справка, два „отбора“ по американски футбол с всичките им нападатели, защитници, специални играчи, треньори, „водоноски“, масажисти и лекари представлява трицифрено число хора на терена. И само един от тях остава седнал, след което обяснява решението си и отправя послание към десетките хиляди на стадиона, стотиците хиляди пред екрана, към цяла Америка, че и към всички останали отвъд Океана.
„Няма да стана, за да покажа гордост от флага на страна, която потиска чернокожите и цветнокожите. По улиците лежат тела, а хората, на които се плаща, се измъкват след убийствата“, обясни Каперник и сякаш хвърли бомба с поредната шумна демонстрация от сюжета „незаконни разстрели по улиците на САЩ“. Още една справка – за американския футбол куотърбекът е „мозъкът“ и двигателят на отбора, нещо като разпределител във волейбола, който обаче може и да завършва сам атаките, да променя плана в движение, да измисли нещо гениално и да сбърка всичко фатално.
Неслучайно цялата дефанзивна линия има една-единствена цел – да опази плеймейкъра, а цялата защита на противника – да го стъпче на земята. И пак не е случайно, че коутърбековете са онези типажи, сякаш за мъничко излезли от романтичните американски тийнфилми – с отличната усмивка, красивата половинка, богаташкото имение, милионите в банката, важното мнение и всичко останало. Тоест, когато точно този играч каже нещо, думата му се чува – не само в отбора, но и навън. Още нещо важно – НФЛ и НБА са почти доминирани от афро-американски играчи, елитните чернокожи футболисти са почти 80%, баскетболистите дори са с 10% повече. Подобна позиция може да бъде отправена, чута и продължена именно от тази толкова видима и многолюдна трибуна.
„Направих го, защото виждам, че това се случва на хора, които нямат глас“, обясни Каперник в интервю след случката, а оценките естествено варираха от „осанна“ до „разпни го“. Един от първите беше Доналд Тръмп, който обясни на Каперник, че „може да си намери друга страна, която му „върши повече работа“. Чарли Шийн пък подкрепи решението на Колин, а медиите в САЩ изписаха стотици страници за подобните акции на спортисти в близкото и далечното минало – от категоричната позиция на Мохамед Али до последвалите Каперник играчи в младежката лига.
Всъщност решението на 28-годишния играч не идва „от нищото“ – от няколко години той е част от движението Black Lives Matter, глобална организация, която работи за равенство между цветнокожите и белите. Групата датира от 2012, когато чернокожият Трейвон Мартин е осъден за ситуацията при собственото си убийство, а стрелецът Джордж Цимерман – оправдан. Съдебната сага е формален повод за старта на движението, а в следващите няколко години подкрепящите структурата стават хиляди.
„Организацията работи за свят, в който „черните животи“ не са така целенасочено погазвани и отнемани“, се казва в сайта на BlackLivesMatter, а поддръжниците на каузата са изключително „шарени“ – от попдивата Бийонсе до сенатор Бърни Сандърс и много други. В това число се включват и звездите на НБА ЛеБрон Джеймс, Кармело Антъни, Крис Пол и Дуейн Уейд, които през юли започнаха церемонията за тазгодишните спортни награди на ESPN с пламенна реч срещу погазването на правата на цветнокожите. Поредната знакова изява в полза на равенството и против дискриминацията вече привлече повече внимание към НФЛ, отколкото в редовия сезон, което си е постижение.
Какво ще се случи оттук нататък – дебатът вече започна, а мненията валят едно след друго. Със сигурност на страната на Каперник ще застанат още много тъмнокожи спортисти и известни личности, което пък ще гарантира още повече публичност около случаите с насилие и дискриминация. Това пък, от своя страна, може да подейства превантивно и да доведе до по-малко нещастни случаи. А самият Каперник има шанса да се превърне от „златното момче“ в личност с категорична позиция и много по-сериозна роля извън терена. Поне това е заявката, която дава с думите си: „ще продължа да седя зад хората, които биват потискани, за мен това е по-голяма тема от американския футбол и ще бъде егоистично да я загърбя“.
