24 май - Ден на българската просвета и култура, а във спорта Ден на Лeвски!
"Сините" празнуват 112 години от своето създаване в местността "Могилката", която в момента се намира в центъра на София.
Тази година празненствата са по-шумни, а радостта ще е по-голяма заради нея - шампионската титла, която се завърна на стадион "Георги Аспарухов" за първи път от 2009 г. насам.
Всичко започва на 24 май 1914 г. в местността "Могилката", която днес се намира до Националния дворец на културата. Тридесетина младежи от Втора мъжка гимназия решават да основат нов футболен клуб – шестия в София. Той обаче е можело да носи и други имена - Олимпик, Рапид, Глория или Мажестик. Виновник за избирането на Апостола за патрон на тима е и първият треньор – 16-годшният тогава Борис Василев – Боркиша.
„Предложих Васил Левски за наш патрон, защото не исках в името на клуба ни да има чуждо влияние и защото се възхищавах от Апостола на свободата и виждах в него образец на смелост, ловкост и героизъм, на безпределна любов към народа и на готовност за саможертва в името на народа“, казва след години той.
Основаването на новия клуб обаче е белязано и от криза с… топките. По това време футболът не е популярен спорт в България, а при наличието само на шест отбора, топките са били истинско съкровище. След първото събиране на членски внос от основателите, двама от тях пътуват за Букурещ, откъдето носят първото кожено кълбо, собственост на Левски, както и първите екипи на жълто-червени райета. Те обаче са заменени през 1921 г. с познатите сини тениски с бели якички и маншети, защото в бедните години след Първата световна война било трудно да се шият цветни облекла. Тогава на екипите се появява за първи път и емблемата на клуба, създадена от Минчо Качулев, както и прозвището „сините“.
С топка и екипи ентусиастите се събират за първия си официален мач през юли 1914 г. срещу ФК-13 и губят с 0:2. През август пък е първата им победа – с 1:0 срещу резервите на Славия. Първата световна война обаче обърква плановете на футболистите. Повече от тях са мобилизирани на фронта.
След края ѝ обаче отношението към спорта се променя. Държавата приема Закон за регистрация на спортните дружества, като Левски фигурира под номер 744. Основава се и Софийско футболно първенство през 1921 г. Година след това Боркиша създава и детско-юношеска школа в тима, наречена „Сини лъвчета“.
Левски тръгва с победа в професионалния си път – на 18 септември 1921 г. побеждава Атлетик с 3:1. Първенството обаче завършва със скандал заради тенденциозно съдийство и разделяне на софийските клубове в Софийски спортен съюз (където победители стават „сините“) и Софийска спорта лига (където победител става „Славия“). Левски и „белите“ мерят сили за място в първото Държавно първенство по футбол, а „сините“ са победители и от 1924 г. не отстъпват мястото си в елита.
Левски е и първият български отбор, спечелил международна купа. „Сините“ се завръщат с трофей от гостуването си на румънския Триколорул Букурещ през 1923 г. и у нас са посрещнати с празнично шествие от гарата до паметника на Васил Левски.
„Сините“ обаче трябва да изчакат до 1933 г., за да вдигнат за първи път шампионската титла на България. На финала на държавното първенство те побеждават Шипченски сокол Варна с 3:1. Голмайстори са Коста Жеков, Асен Панчев и Асен Пешев.
Вторият триумф идва през 1937, а третия през 1942 г. В колекцията си „сините“ редят и четири купи „Улпия Сердика“.
Но на пътя както на отбора, така и на целия свят, застава Втората световна война. Първенството е прекратено, а част от футболистите са на фронта. Между тях е и полк. Димитър Списаревски, който играе за Левски от 1933 до 1935 г. Летецът, който често агитката на „сините“ споменава днес, извършва геройство по време на бомбардировките над София. Той се врязва със самолета си в американски B-24. Саможертвата му остава завинаги в българската история.
Деветосептемврийският преврат и изхода от войната първоначално като че ли не влияят на успехите на Левски. Сините печелят още две титли до 1949 г., когато със заповед на ЦК на БКП клубът е закрит, а на негово място се появява Спортна организация на служителите и работниците в системата на пощите, съобщенията, леката и хранително-вкусова промишленост „Динамо“. Това не е проблем и „сините“ отново печелят първенството, този път без да допускат загуба. През 1953 г. Левски вдига осмата си шампионска титла.
5 години по-рано обаче е сложено началото на едно съперничество, което вълнува всичко футболни почитатели и днес. През 1948 г. е основан Септември при Централния дом на войската, който по-късно е преименуван на ЦСКА. Двата отбора играят първото дерби помежду си ден след създаването на „червените“ – на 5 май 1948 г. пред 12 000 зрители на стадион „Юнак“. То завършва с победа на „сините“ с 1:0. Голмайстор е Борислав Цветков – Жук.
Новият тим печели първенството цели 9 поредни пъти, докато Левски… се бори да намери нов дом. До тогава тимът играе мачовете си в близост до „Орлов мост“, където в момента се намира националния стадион „Васил Левски“. Държавното ръководство прави първа копка за съоръжението, което ще приема мачове на „лъвовете“, през 1949 г. „Сините“ остава без дом и често играят срещите си на малки стадиони без трибуни и дори без тревно покритие. Така е до 1960 г., когато отборът стъпва за първи път на стадион Левски или по-известен като „Герена“.
Това е и годината, в която една от емблемите на „сините“ облича фланелката с бялото „Л“ отпред. Георги Аспарухов – Гунди, бележи следващото десетилетие в историята на Левски. Вкарва първия си гол срещу Ботев, а през 1965 г. помага на „сините“ да се върнат в шампионския си път, печелейки първа титла след 11 години прекъсване. Това е и годината, в която Левски дебютира в европейските клубни турнири срещу шведския Юргорден.
От 17 ноември 1968 г. пък е един от най-приятните спомени на „синята“ публика. Тогава Левски побеждава вечния враг ЦСКА със 7:2. През 1970 г. „сините“ отново са шампиони и след като вдигат и Купата, записват своя шести дубъл.
Година по-късно обаче „Герена“ е пълен до краен предел, но повечето от зрителите бършат тихо сълзи. На 30 юни след катастрофа в прохода Витиня загиват Георги Аспарухов – Гунди (125 гола в 200 мача за „Левски“) и Никола Котков (20 гола в 36 мача за Левски). 150 хил. души изпращат двамата футболисти в последния им път.
„Пазете се от Гунди в последните секунди!“, все още ехти често по трибуните на стадиона, който вече носи неговото име. И като че ли той помага от небето, въпреки че и множеството попълнения от школата на тима влагат усилия, за да може „синята“ общност в България да се гордее с победите над Аякс след дузпи и Барселона с 5:4 през 1976 г.
До 80-те години „Левски“ печели още 3 титли и 3 купи на България под ръководството на бившия футболист Иван Вуцов.
През 1984 г. „сините“ записват първия си требъл – първенство, Купа на Съветската армия и Купа на България. От 1983 до 1985 пък „Левски“ е безапелационен доминант във Вечното дерби със 7 поредни победи.
Съперничеството между „сини“ и „червени“ обаче достига критичната си точка на 19 юни 1985 г., когато финалът за Купата на България завършва с ожесточен бой между футболистите. Двата тима са разформировани и на тяхно място са основани нови – Витоша (Левски) и Средец (ЦСКА). „Сините“ успяват да достигат четвъртфинал в турнира на Носителите на национални купи, където отпадат от Реал Сарагоса.
Промените в България в края на 1989 г. не са само на държавно ниво. Левски връща името си, но първите години на прехода са трудни. Президент на „сините“ тогава е Томас Лафчис. Постепенно проблемите отшумяват и Левски печели нови три титли. На 23 септември 1994 г. отборът записва най-разгромната си победа срещу ЦСКА в историята – 7:1. 4 гола отбелязва Наско Сираков.
1999 г. е емблематична за „сините“. Отборът се завръща на „Герена“, който до тогава търпи реконструкция. Новото хилядолетие започва с 3 титли и пръв по-сериозен пробив в Европа. През сезон 2005/2006 Левски достига четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА. Треньорът Станимир Стоилов успява да класира отбора и за груповата фаза на Шампионската лига през следващата година, където обаче „сините“ търпят неприятни поражения.
Под ръководството на Стоилов Левски печели втория си требъл в историята (2007 г.).
„Сините“ обаче преживяват и няколко краха. Имената Темпере, Жилина и Иртиш все още отекват в кошмарите на феновете. Те от своя страна се обърнаха към европейския модел и решиха да заявят желание за трайно участие в управлението на клуба, особено след като през 2013 г. позорно съблякоха спрягания за треньор на „Левски“ – Ивайло Петев.
В последните години в клуба празнуваха, но само минали събития. Особено под угрозата от фалит.
През 2020 г. тимът бе на косъм от закриване, след като бизнесменът Васил Божков се отказа от мажоритарния дял от акциите. Тогава на сцената излезе най-големият актив на "сините" - феновете.
С безкрайни кампании за дарения, с хиляди продадени артикули от клубния магазин, с многобройна посещаемост на мачове, Левски стъпи на крака.
Наско Сираков се превърна от футболиста с най-много голове, в собственик на по-голямата част от Левски.
Бъдещето за "сините" на пръв поглед е светло!
Титла номер 27 е в ръцете на футболисти и ръководство, мечтата за европейските клубни турнири е жива, треньорът Хулио Веласкес като че ли се превърна в тотален любимец на феновете.
От няколко седмици и собственикът е нов - бизнесменът Атанас Бостанджиев.
Още на представянето си той обърна внимание върху важното - добро представяне на терена и реконструкция на стадион "Георги Аспарухов", за която вече се предприеха административни стъпки.
Левски празнува един от най-щастливите си рождени дни днес, 24 май! И мечтае за бъдещето си - смело и с високо вдигната глава! Както подобава на футболен гранд!
