Националният отбор по футбол започва поредния си квалификационен поход за участие на голям футболен форум. В случая целта е европейското първенство във Франция през 2016г., което ще е първото в разширения формат с 24 тима. Разбира се, преди началото на нов квалификационен цикъл винаги има надежди, че този път ще попаднем сред най-добрите. Също така винаги може да бъде чуто и мнението от лагера на песимистите, които предричат пореден провал за „лъвовете”.
Поглеждайки към съперниците в осма квалификационна група с право може да се стреснем, но не и да се уплашим. Тимът на Италия, който отпадна още в груповата фаза на Световното Първенство в Бразилия, в никакъв случай не е страшилище, а според някои специалисти фаворитът в групата е Хърватия, а не „адзурите”.
Балканците обаче също не са сред най-стабилните и постоянно представящи се тимове и не е изключено това да попречи на безпроблемната им кампания. На Норвегия определено не може да се гледа като на непреодолим съперник, а Азербайджан и Малта са ясно очертаните аутсайдери, които все пак не трябва да бъдат подценявани.
Ясно е, че нашият тим също не е цъфнал и вързал, но със сигурност в последните години показва развитие, колкото и минимално да е то все още. Критерии за това е и повишеният интерес на родните привърженици към работата на селекционера Любослав Пенев и неговите футболисти. В предишните квалификации трибуните на ст. „В. Левски” бяха далеч по-пълни и сега е задължително подобна тенденция на увеличаване на зрителския интерес да бъде запазена и продължена.
А това може да се случи при нови добри мачове и резултати на представителния тим. В момента основната част от отбора е съставена от млади играчи, навлизащи в най-добрите си футболни години и това би трябвало да се види именно в предстоящите мачове. Да, като че ли липсва лидер, който да поведе всички в правилната посока, но тази роля явно ще продължи да изпълнява самият Любослав Пенев.
Селекционерът изпълни обещанието си и успя да отлепи ютията ни от дъното, но по този начин повиши и очакванията към себе си и отбора. Сега всички трябва да се справят с просоловутото напрежение, да се забавляват и да играят като едно цяло. Мисията за класиране безспорно е трудна, минаваща през много препятствия и тежки моменти, но със сигурност не може да бъде определена като невъзможна.
За първи път от много години националният ни тим има потенциал да направи нещо значимо. Нека този път повярваме на футболистите, да се надяваме на малко повече късмет и 18 години по-късно отново да запеем "Франция, здравей!".
