Някакъв особен пинг-понг „Петев остава“ – „Петев си тръгва“ се разиграва в последните дни на върха на представителния ни футболен отбор. В началото на седмицата с разлика от няколко часа едни и същи медии поемаха тотално противоположни посоки – отначало се появиха твърдения, че Ивайло Петев в крайна сметка ще остане начело на българския национален отбор, въпреки солидния интерес от европейски гранд. Малко по-късно нещата изглеждаха по тотално различен начин – заглавията „Нов треньор на националите“ започнаха да летят едно след друго.
В крайна сметка ситуацията е следната – селекционерът Ивайло Петев, който се завърна начело на националите с идеята да ги възроди след поредните неуспешни квалификации, най-вероятно ще напусне кораба в посока хърватския "Динамо" Загреб. Поне към това сочат повечето публикации по темата, макар да няма нищо официално. В медиите вече стана ясна дори и заплатата му, а изявлението „на 90% ще поема отбора“, което е направил самият треньор пред местното електронно издание „Спортске журнал“, може да се счита направо за официално потвърждение на слуховете.
Бившият наставник на "Лудогорец" смени Любослав Пенев през януари 2015 г. и записа няколко добри мача и малко повече меко казано странни. Последният пример за последното бе домакинството на Люксембург, което ще се запомни с трите гола (!) в нашата врата и победното за българите попадение в последната минута от продължението – изобщо радост за букмейкъра. Точно както турнето в Япония, когато националите май играха не за своето обиграване, а за нечии банкови сметки.
Въпреки слабите резултати, с Петев бяха свързани очакванията ни за нещо по-забележително в следващите две квалификации. 41-годишният треньор имаше благоразположението на Борислав Михайлов, добра визитка с Разград и балансираща позиция между „сините“ и „червените“ лагери в родния футбол. Съвкупността от това гарантира безоблачно бъдеще поне за година, затова и никой не се „хвана“ за изключително слабия мач с Люксембург, а Михайлов дори с усмивка го похвали, защото „сме първи в групата“. Петев дори вече повика „легионерите“ за предстоящите два най-важни мача от световните квалификации в началото на следващия месец – гостуванията на Франция и Швеция. Но... най-вероятно няма да е на скамейката нито на „Парк де Пренс“, нито на „Френдс Арена“ в Стокхолм, въпреки че засега все толкова неясно е дали е уволнен, напуска сам или договорът му се прекратява по взаимно съгласие.
Всъщност, отвъд етичните норми да завършиш обещаното и започнатото, няма никакъв проблем – едно от неприкосновените права на модерното ни общество е това на труд (и на свободно придвижване), така че лек път и спорна работа на Петев. Но трябваше ли цяла седмица да се разиграва толкова странен водевил – едно официално изявление „търсим нов селекционер на националния отбор, след като настоящият поема към европейски клуб“ би свършило достатъчно работа.
Особено след като Петър Хубчев и Георги Донков, които се спрягат за следващите начело на тима, са дали принципно съгласие (или поне така смятат медиите) и са без работа от няколко месеца. След безславните авантюри с чужденци и със съвместяването на постове при Любослав Пенев, ръководителите на родния футбол са наясно с вариантите още преди да се наложи да ги ползват. Хубчев е задоволителна опция, същото спокойно може да се каже и за Стойчо Стоев.
Единственото неприятно е периодът – всеки нов селекционер идва с извинението, че този цикъл е започнат от друг. Факт – представете си, например, че новият селекционер държи на Иван Иванов и Петър Занев – двама пренебрегнати от Петев футболисти... Че е искал контроли и двустранни игри в свободната от мачове минала седмица... Че иска лагер на Белмекен и различно възстановяване... Общо взето все неща, за които няма или възможност или време и биха действали като перфектна обосновка на евентуалните слаби резултати. Надяваме се да не се получат, но пък последните години ни научиха реализмът да се разлива някъде в черногледството, а границата да е незабележима като президент на БФС.
