Автор: Андрей Романов (стажант)
33-ата година е повратна възраст за всеки човек. Тогава оценяваме какво сме постигнали през земния си път. В неделя, 11 август, приключиха именно 33-ите Летни олимпийски игри. По модерното им летоброене.
Дължим много на барон Пиер дьо Кубертен за възраждането им като феномен. Затова не просто отчитаме връщането им през 1896 г. в Атина, но и че настоящата година е юбилейна – първите документирани състезания от подобен характер са проведени през 776 г. преди Христа. Тоест преди 2800 години. Все период, който да ни донесе много уроци по сплотеност.
Сплотеност или прекомерна свобода, която обаче сякаш дойде в повече още от самото откриване – толкова скъсало с традициите и толкова рекламно на вид. Разбира се, за която и да е страна, е гордост да е домакин на най-големия спортен форум. Затова и се стреми да представи колкото се може повече от историята си. Идеята е ясна – едновременно да приветства, но и още повече да впечатли.
Но да започнем от там, че за първи път церемонията за началото на Игрите не се състоя на стадион. Тя бе съчетание от парад на нациите по Сена и хронологично представяне на ключови събития от миналото на града, който векове преди да я има Айфеловата кула, се е наричал Лутеция.
Полемиките за това какво е допустимо от морална гледна точка заваляха още докато спортистите осъществяваха мирното си нашествие по вода. Видяха се много драг кралици – мъже, облечени като жени, и пак лумнаха споровете за правата и показността на ЛГБТ+ представителите, а още не бяхме видели и искрица от олимпийския огън!
Сцената, която беше като съвременна възстановка на "Тайната вечеря", едва ли би излязла от ръката на Да Винчи, даже и прероден. Дори Ватиканът я определи като "пародия" и обида за "много християни и вярващи от други религии". По-рано самият кабаре облик бе бляскав, но някак отдалечи зрителя, който след като не присъства в Токио по обясними причини (ковид пандемията), сега се почувства още по-далеч от Игрите.
Режисьорът на церемонията Тома Жоли се спаси с твърдението, че творческият замисъл е бил "всеки да разпознае себе си и да каже: да, всички сме различни, но всички сме заедно".
После дойдоха главоболията за чистотата на Сена – сцената за революционното решение за провеждане на триатлона. Французите похарчиха над милиард и половина, за да осигуряват безопасността на емблематичната река. Дори кметът на Париж Ан Идалго плуваше в нея дни преди началото.
Все пак години изхвърляне на отпадните води в централната за града река няма как да я прави примамливо място. Остава неясно доколко дъждът в деня на откриването е най-определящият фактор за неколкократното отлагане на старта в комбинацията от 3 дисциплини. Той все пак се състоя, но не един спортист сподели, че не се е чувствал добре. Снимки на повръщащи на финалната линия не бяха спестени.
Походът продължава към Олимпийското село – най-голямото досега, след като именно в Париж точно преди 100 години се създава първото такова пространство за съжителство на участниците. Място за контакти. 330 хил. кв. м, на които удобство трябваше да намерят 14 000 спортисти и екипите им, плюс още 9 000 за Паралимпийските игри. Тези Игри бяха с етикет "най-чистите, зелените и природосъобразните" още дори преди да е стъпила и първата делегация.
На фона на все по-осезаемото глобално затопляне организаторите се стремяха към намаляване на въглеродните емисии до абсолютния минимум. И затова – никакви климатици в стаите. Добавяме леглата от рециклирани материали, даже от картон, големите опашки за и без това недостатъчната храна, липсата на месо и мухите в нея (както сподели сребърната медалистка от Токио Антоанета Костадинова).
Нищо чудно, че имаше случаи като на италианския златен медалист на 100 м гръб Томас Чекон. Младият плувец спа до пейка в близък парк, защото не можеше да издържи на горещината и шума в блоковете с олимпийци, с които президентът Макрон бе повече от горд. Да не забравяме и сигнала за бомба, заради който бе затворен центърът на Париж. Властите успяха да се намесят някак.
