9 септември. Дата, в която има толкова много история. От 2025 г. обаче тя ще бъде малко по-богата. Причината е "новината", че Илиан Илиев вече не е селекционер на националния отбор.
История, която бе с предизвестен край. Още преди ангажирането на специалиста през ноември 2023 г. бе ясно, че футболната селекция няма да произведе нищо по-различно от това, на което сме свикнали от години – разочарование.
И тук не подлагаме на съмнение качествата на Илиев или който и да било друг специалист, а взимаме предвид спецификите на българската футболна джунгла. Единственото различно бе, че "мъжът под прицел" на цялата нация бе Илиан Илиев.
А преди него в тази роля влязоха Ясен Петров, Георги Дерменджиев, Красимир Балъков, Петър Хубчев, Ивайло Петев, Любослав Пенев, Станимир Стоилов, Христо Стоичков, Стойчо Младенов... Затова и думите на друг легендарен наш футболист – Йордан Лечков, отекват толкова силно и днес.
"Колко треньори употребихме заради некадърността на играчите", остър и откровен бе неведнъж славният ни халф, който също изигра своята роля и не спомогна за промяната на нивото, докато бе част от управлението. Нещо повече - негласно критиките му отказаха от държавния тим Димитър Бербатов и Ивелин Попов!
Но не може да му се отрече едно – винаги бе пред камерите и не се криеше от неудобните въпроси, което не може да се каже за някои от миналите, а и настоящи ръководители на футболния съюз.
На този фон серия от 9 поредни мача без загуба под ръководството на Илиан Илиев си е истинско геройство в мирно време. Пораженията от Испания и Грузия сложиха край на престоя му, но бяха и още един челен сблъсък с реалността. Не че не сме го очаквали, но все си живеем с надеждата, с миналото, че сме нещо, а сме нищо и вече не е сигурно дали може да победим отбор дори от Лига D.
България отдавна не е част от световния елит, дори не се намира и близо до средняците. Трябва да приемем ужасяващата реалност. От четвърти в света през 1994 г., сега сме вероятно четвъртата най-слаба страна на Стария континент...
Затова и не бива да се сърдим, когато от Нидерландия, Испания или някоя друга от водещите футболни страни долетят подигравателни думи за състоянието на "Васил Левски". Стадион, символ на хилядите компромиси. Компромиси, които футболните хора правиха и продължават да правят. И които ни изпратиха в бездната без билет за връщане.
Остава ни да чакаме поредния полет, в който ще се освободи място за нас, но може и сами да си конструираме летателния апарат и пак да се издигнем...
Иво БЪРЗАКОВ
