Звездата ни в спортната гимнастика - Валентина Георгиева, заяви, че все още не може да осъзнае какво е постигнала на олимпийските игри.
В Париж тя се нареди на пето място във финала на прескок, изравнявайки постижението на своя треньор Филип Янев от Игрите в Атина през 2004 г.
Двамата се завърнаха от френската столица днес, а на Летище София имаше специално посрещане от деца на клуб Левски-Спартак.
"Аз все още не мога да осъзная какво направих и какво съм постигнала. Впоследствие вече започва да идва малко разум, че това нещо, което направих, всъщност е история. Много емоции са, наистина са много емоции", започна Георгиева, която се завърна в залата в началото на година след тежка контузия.
"Не само след петото място на олимпийските игри, а и за всички състезания, които имах преди това, аз показах, че ще се върна по-силна и се върнах по-силна.", продължи Валентина.
"Не съм максималист - перфекционист съм. Аз лично съм много доволен от това пето място, свърши си прекрасно работата - и тя, и аз.", каза Янев.
"За мен запечатано ще остане това, че за 18-ия рожден ден си направих такъв подарък с класирането за финал. И отделно този финал също ще бъде една незабравима дата, защото за мен беше дебют. Наистина не очаквах, влязох с девета оценка, приключих пета. По-доволна няма как да бъда", продължи Георгиева.
"За мен не беше изключително важно да съм в този финал, защото аз се представих по начина, който е най-добър за мен, останах здрава и реално финалът беше бонус. Пак казвам, не съм го очаквала. И всичките тези часове - това беше най-дългият ни ден. Последната оценка излезе към 23 ч., а ние сме будни от 5 ч. и когато видяхме оценката, че аз оставам във финалната осмица, просто тогава всички избухнаха. На финала имаше тази заигравка и си казах, че искам да подобря постиженията му. Не стана, обаче четвърто място боли повече, според мен, отколкото петото"
"Бях се концентрирала изцяло върху моето представяне и това, че съм на един финал със Симон Байлс ме мотивираше. Имах спортната злоба, за да й покажа, че мога и аз също, а че не е единствена тя"
"Не мога да кажа, че Лос Анджелис не е реалистична цел, след като стигнах до тази олимпиада. Да, беше по много труден път, но стигнах до нея. Не гледам натам, а се опитвам да разбера какво всъщност направих тук, какво постигнах. Има време за всичко. Всичко се случва с причина", завърши гимнастичката и определи Париж 2024 като своя сбъдната мечта.
