"Вярвай в себе си!" С тази мисъл най-добрият ни джудист Ивайло Иванов излиза на татамито срещу всеки свой съперник. Без изключение. За спортните му успехи може да се разказва много. Само в рамките на два месеца той спечели сребърно отличие в кат. до 81 кг. на европейското първенство в Прага през ноември и историческия бронзов медал за България на "Мастърс" турнира в Доха през януари.
Зад победите му обаче стоят не само талант и неуморен труд, но и вдъхновението на един баща и съпруг, който с вълнение носи поредния медал у дома. Защото там го чакат най-верните фенове - съпругата му Лорета и малките му момчета - тригодишният Доминик и осемесечният Давид.
Заради лагерите и състезанията, Ивайло отсъства близо 6 месеца в годината. Затова и за цялото семейство моментите на посрещане са много емоционални.
"Те са най-голямата част от моето вдъхновение. Откакто съм с жена ми, откакто се родиха момчетата, те ми дават една непрестанна енергия да се боря и да доказвам себе си и един ден да са горди с мен. Откакто имам семейство, вече наистина знам защо се прибирам и при кого се прибирам и знам, че ме чакат с нетърпение, колкото и малкият да ми се сърди, когато ме няма и да не иска да говори с мен. Това е период, в който той си мисли, че го изоставям, колкото и да му обяснявам, че отивам на работа, че ще ме гледа по телевизора. Но той си иска неговото и казва "Тате, недей да ходиш на работа..."
"Аз се прибирам с нетърпение всеки път вкъщи. Искам да им благодаря, най-вече затова, че са до мен, че ме подкрепят през цялото време, че ми осигуряват спокойствието вкъщи аз да мога да тренирам.", каза Иванов пред bTV.
Най-голямото изпитание за него е на европейското първенство в Прага през ноември миналата година, когато печели сребърен медал. По същото време по-малкият му син Давид развива пневмония, след като се заразява с коронавирус.
"Имаше моменти от състезанието, в които го коментирах с докторите, но когато излязох на татамито си казах всичко ще е наред, нещата ще се оправят и няма да има никакви проблеми."
И докато най-добрият ни джудист печели победа след победа, неговата съпруга Лорета търпеливо и с любов се грижи за уюта и хармонията у дома, и за най-ценното в живота им – двете им деца.
"Беше много естествен, много земен и нещата между нас се получиха много спонтанно. Общо взето без да сме се търсили, се намерихме. Той е страхотен съпруг, страхотен баща. Старае се и в малкото време, в което сме заедно да го прекарва с нас максимално много. Все пак имаме две момченца, които освен от мен, имат нужда от татко си, и то много. Той много им липсва. Винаги сме го подкрепяли и много се радваме на успехите му, но сме до него и при неговите загуби.", сподели половинката на джудиста - Лорета.
Голямата мечта на Ивайло Иванов си остава олимпийската титла. Вярва, че е готов да донесе и този златен медал у дома.
"Моята цел е да отида с убеждението вътре в себе си, че аз мога да победя абсолютно всеки. Много се бях вманиачил в нея… Аз съм си вкъщи, но и не съм си вкъщи, защото някъде главата ми е в тренировките, в перфектната работа. С тази пандемия по някакъв начин разбрах, че не всичко зависи от мен, но успях да обръщам повече внимание на семейството си. Не бяхме прекарвали никога 2-3 месеца заедно и то ми помогна да се успокоя и да мога да тръгна отново по пътя, който гоня - олимпийската титла, която искам да взема. Това е най-голямата ми мечта професионално. Другото нещо - искам да направя момчетата си достойни хора.", заяви Иванов.
