"Айнцу, цвайнцу... Дрън!"
Христо Стоичков има таланта с малко думи да описва големи неща. Това стои и зад известната му фраза от онова лудо американско лято на националния отбор по футбол през 1994 г.
Преди точно 24 години се случи и "айнцу", и "цвайнцу", за да завърши с шумното "Дрън!", което прати България сред четирите най-добри тима в света. На феновете у нас пък осигури безсънна нощ и неповторими емоции, които днес, след почти четвърт век, изглеждат недостижими, но за това пък толкова сладко опияняващи, че все още топлят сърцата на свидетелите и живеят в приказките, разказвани на хората, родени след това.
В Германия, където днес се опитват да не правят драми от ранното отпадане от Мондиала в Русия, онзи мач на стадиона в Ню Джърси се появява като епизод в кошмарите. Защото тогава една малка балканска страна постигна немислимото, за да изживее звездния си миг, а величественият Бундестим просто бе.. "Дрън!"-нат.
Едва ли някой си е помислял, че великани като Руди Фьолер, Юрген Клинсман и Лотар Матеус могат да бъдат повалени от Пеневата чета, преминала Океана, за да разваля хегемонията на големите. Само че се случи точно това!
"Лъвовете" хич не се притесняват, че на терена мерят футболни умения с едни от най-големите звезди тогава. Стоичков, Костадинов, Лечков, Сираков и Балъков, който нацелва гредата през първото полувреме, са окрилени от успеха си в групите и в четвъртфинала сякаш летят.
В 47-ата минута обаче съперникът получава право да изпълни дузпа, а капитанът Матеус не бърка.
Българският отговор е прецизен и бърз. За 3 минути момчетата на Димитър Пенев слагат край на спора.
В 75-ата минута Стоичков изпълнява пряк свободен удар. Шутът е толкова майсторски, че на вратаря Илгнер му остава само да проследи как топката се оплита в мрежата му.
В 78-ата минута Лечков с глава повтаря упражнението.
Резултатът остава такъв до последния съдийски сигнал, за да се превърне тази среща в най-паметния момент в българския футбол, а 24 години по-късно да продължи да предизвиква сълзи от гордост и носталгия.
