Със сребърен медал на 10 м въздушен пистолет на врата си, но и с ясното съзнание, че ѝ предстои още работа и още една дисциплина - така българката Антоанета Костадинова прекарва почивния си ден на олимпийските игри в Токио.
След като в неделя (25 юли) тя спечели първо отличие от най-авторитетния спортен форум, емоциите вече са утихнали, а целта е променена - добро представяне на 25 м пистолет. Финалите в дисциплината са в петък (30 юли), а квалификациите започват ден преди това.
"Аз не съм си свършила цялата работа. Това, че едната дисциплина е минала, не ме успокоява, защото олимпийските игри не са приключили. Това, за което толкова време сме тренирали и сме се борили, не съм го свършила. Да, спечелила съм медал, но работата, която тепърва ми предстои, е по-важната. Класирането на финал би означавало, че подготовката ми е минала добре. Самият финал и това, което бих могла да направя там, за мен е по-важно. Това е шанс. Ако имам късмет, всичко може да се очаква", каза Костадинова директно от Япония в предаването "Тази сутрин".
Тя разкри, че именно дисциплината 25 м е по-трудната, тъй като късметът играе голяма роля.
"На първите ми олимпийски игри не ми достигна по 1 точка за да се класирам за финала. В Рио въздушното ми упражнение беше катастрофално слабо. Класирах се на малкалибреното, останах на осмото място. И не заради друго, а точно този финал беше същият и там. Не, че съм нямала десетки - имах, но по 10,01 и то безброй много. Зрителите нямаше как да видят това. Стрелбата ми не беше лоша. Но правилата са такива. Класирането на 25 м на финала за мен ще бъде успех. От там нататък Господ си казва и аз не мога да гадая какво ще се случи", каза Костадинова.
Олимпийските игри в Токио са третите в кариерата на сребърната медалистка. Тя завърши девета в Лондон през 2012 г. и осма в Рио през 2016 г., където шумът в залата беше непоносим. В Япония обаче фенове по трибуните няма заради мерките срещу коронавируса.
"Не е много тихо и стерилно. Докато в Рио публиката беше почти изцяло от бразилци. Ако бразилец беше на финал, в залата не можеше да се стои. Лошото беше, че бразилците подкрепяха изключително много техните състезатели. За другите беше трудно да се концентрират. По време на самия финал, когато стреляше бразилецът, публиката мълчеше. Когато изстреля своя изстрел, а останалите не са приключили, публиката експлодираше. Много е трудно за останалите за останалите да завършат както трябва и да запазят концентрацията си. Тук нямаше такова нещо, защото цялата публика беше от състезатели, треньори и хора, свързани със спорта, разбиращи какво правят тези отпред. Те добре осъзнаваха колко ни е трудно и без друго. Единственото, което получавахме, беше ръкопляскане", разказа българката.
В тази обстановка Костадинова е разчитала на указанията на своя треньор Христо Христов и на... българската народна музика.
"Музиката винаги е била в сърцето и в главата ми. Особено българската народна музика. От дете съм любител и много обичам да изпълнявам българска народна музика. Това е нещото, което ми помогна да си свърша работата. Мислех, че, ако го направя, не само аз ще съм доволна от получения резултат, а и треньорът ми, семейството ми, Търговище и цяла България", разкри Костадинова.
А какво би посъветвала младите спортисти, тръгнали по нейния път?
"Аз започнах на 18 години, много бързо навлязох в спорта с призовите места, хубавите, големи резултати. За мен нещата се развиха бързо в началото. Не осъзнавах какво правя. Разбирах какво ми говори треньорът, слушах думите му. Може би това ми помогна толкова бързо да се развия като състезател. Искам да кажа на всички подрастващи "Не се отказвайте!". С амбиция, хъс, устрем и желание за победа всичко може да се случи. Аз се бях отказала преди тези олимпийски игри, че имам шансовете, силите да взема медал, но ето, че се случи. Въпреки всичко. Невярваща, че мога да взема медал, аз направих подготовката си по най-добрия начин, много систематизирано, концентрирано, не толкова като обем - големи и дълги тренировки, а като качество. И то си даде резултат. Пожелавам на всички да не се отказват, да вярват в мечтите си и да имат мечти, защото това е най-важно"
