Една сбъдната мечта! Това е златният олимпийски медал за момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика. Месец след като постигнаха най-големия възможен успех в спорта и се завърнаха от Токио с титла, те вече се подготвят за световното в края на октомври.
"Много добре се чувствам. Вече сме отново в залата, подновихме подготовката. Но сме много щастливи, тъй като сбъднахме мечтата си. Починахме си... Не беше точно почивка, тъй като емоциите бяха много, всички искаха да ни видят, да ни се порадват. Но това са хубави неща, ние си пожелахме да стане точно така. Много ни беше трудно да осъзнаем какво сме направили. В самото начало не знаехме къде се намираме. Когато хората започнаха да ни посрещат и да ни казват как са плакали и как са го преживели... Медалът е исторически и сме много щастливи, че успяхме да го спечелим", разказа капитанът на ансамбъла Симона Дянкова в предаването "Култ".
Дългогодишното приятелство с останалите момичета - Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова, е в основата на успеха им през годините.
"Беше доста трудно, особено на лагера в Мураяма, където се подготвяхме преди да отидем в олимпийското село. Беше напрегнато, тъй като бяхме сами в стаите заради мерките. Ние имаме ритуали да се събираме, да си говорим и по този начин падаше напрежението. В момента, в който почнехме да задълбаваме в разговорите, някой почваше да реве. Имаше и възможност да не се представим много добре. Надявахме се да се получат нещата и... успяхме", разказа Дянкова и добави:
"Ролята на капитан е доста отговорна. Момичетата знаят, че може да разчитат за всичко на мен. Ние сме много сплотени и това много ни помогна да стигнем до тук. Вечерта преди финала беше много емоционална. Играхме в последния ден и преживявахме победите и загубите на всички спортисти. Точно тогава Стойка Кръстева беше спечелила златен медал. Когато отивахме на вечеря я срещнахме в коридора и я пипнахме за късмет. Беше много емоционално, но се радвам, че на самия килим се чувствах спокойна"
Естествено, подкрепата от близките също играе ключова роля. Те са и тези, които се радват най-много на успеха на Симона и момичетата. Докато е в Токио, палци в България стискат майка ѝ, сестра ѝ и приятелят ѝ тогава Никола.
"Много по-трудно е да гледаш, отколкото да си на килима. Ние владеем някак ситуацията, докато отстрани само можеш да стискаш палци и да се надяваш. Никола гледа, трепереше целият. Радвам се, че няма да му причинявам повече тези емоции", разказва тя.
Нейната половинка ѝ "връща" за тези емоции след Игрите. Когато ѝ предлага брак.
"Бяхме на почивка в Италия, в Позитано. Решихме да отидем в градчето Равело и след като се нахранихме, разходихме се и се качихме на Терасата и безкрайността. Аз снимах и в момента, в който се обърнах, Никола беше на колене и ме попита дали ще стана негова жена. Ние сме 7 години заедно, живеем заедно и това беше естествената крачка, която знаех, че той ще направи. Изчака да минат олимпийските игри, да не ме разсейва. Очаквах, но не знаех, че ще се случи точно сега. Мен е трудно някой да ме изненада, но този път се получи", не крие вълнението си Мони.
