Димитър Бербатов не е бил очарован от офертата на "Тотнъм" през 2006 г. и дори не е знаел в какъв отбор отива. Това сподели самият той в обширно интервю за ESPN.
"Агентът ми каза, че има сериозен интерес към мен от "Тотнъм". Аз само попитах: "Кои са тези?". До тогава гледах само германски футбол, а не английски. Имаше слухове и за интерес от "Манчестър Юнайтед". Знаех кои са те, но там бях втори избор след друг играч, така че нищо не се случи. Така че приех офертата от Лондон, подписах с "Тотнъм" и направо се влюбих в мястото. Треньорът Мартин Йол ми напомняше за дядо ми. Той изглежда като суров мъж, но вътрешно е много мил. Веднага разбрах, че ще имаме страхотни отношения. Отне ми няколко месеца, за да се приспособя към бързината на английския футбол", разказа българинът.
Бербо обясни, че доброто му партньорство с Роби Кийн се дължи на взаимното разбиране на и извън терена, а ирландецът никога не е питал защо нападателят е толкова мълчалив. Именно това е основата на куп красиви попадения, които превръщат българина в любимец на агитката на "шпорите".
"Когато за първи път чух на трибуните да пеят моето име, си казах: "Какво става тук?". Не исках такова внимание. Някои колеги мечтаят за това, а аз просто исках да млъкнат. Срамежлив съм, даже не исках семейството ми да идва на мачовете. Забранявах на баща ми да ме гледа на стадиона", споделя той.
Бербатов преминава в "Манчестър Юнайтед" през 2008 г., а самият трансфер той определя като "излизане от зоната му на комфорт".
"Когато преследваш целите си, трябва да взимаш и такива решения. Исках да печеля титли, да играя в най-големите клубове в Европа, а в Англия това е "Юнайтед". Казах си, че ако пак се интересуват от мен, няма да пропусна този шанс. Така че дойде оферта, за която ми каза агентът ми. Първоначално не повярвах. "Не може да останеш в зоната си на комфорт. Трябва да направиш следващата крачка в кариерата си", каза ми той. Не беше трудно решение. Когато подписах, почувствах, че съм постигнал всичко в живота си. И аз, като Немяна Видич, идвах от малък град в Югоизточна Европа, а тогава се изкачвах на върха", спомня си той.
Българинът разкрива, че е имал оферта и от "Манчестър Сити", но на "Олд Трафорд" го е привлякла и фигурата на сър Алекс Фъргюсън.
"Когато той влезеше в стаята, всички млъкваха. Привличаше вниманието и уважението, защото имаше толкова много успехи. Говореше страхотно, може би причината е във всички книги, които е прочел. На бюрото си държеше биографията на Наполеон. Знаеше как да намери общ език с всички, дори като трябва да им каже, че не се справят добре. Казваше ми: "Берба, днес не беше на ниво, но другата седмица ще си". Никога не съм чувствал, че има лично отношение към мен. Казваше нещата така, че да му повярваш, а това е важно, защото винаги ще се появи някой, който ще недоволства, че не играе. Спортът е здраве, но на високо ниво е точно обратно. Преживяваш много контузии. Понякога се събуждаш с 2:00 ч. през нощта и не може да помръднеш. Футболът ти дава слава и пари, но ти взима много", разказва Бербо.
Нападателят разкрива, че е решил да увеличи семейството си именно в периода, когато е бил в "Манчестър Юнайтед".
"Започнах да мисля, че съм постигнал професионалните си цели и трябва да се замисля за семейство. Казах на моята половинка: "Хайде да си направим дете!". Все едно бях робот, който следва някакъв план. Имам две дъщери на 7 и на 5 години. Имам и две пушки... за всеки, който ги покани на среща. Сега сериозно - щастлив съм, че са здрави... но когато дойде време да ми представят гаджетата си, ще бъда подготвен", шегува се той.
Едно от хобитата на Бербатов е рисуването, като в последно време го прави най-често заради децата си, които често го молят.
Радва ли се българинът на славата? С доста от бившите си съотборници на "Олд Трафорд" той продължава да е в прекрасни отношения, а доказателство за това бяха звездните гости в отбора му за мача срещу тима на Луиш Фиго през лятото в София. Разпознаването по улиците обаче не е нещо, на което нападателят обръща внимание.
"Славата идва естествено, след като си вложил много усилия. Никога не съм опитвал да стана известен футболист. Един ден обаче вървях по улицата и ме спря един човек. Каза ми: "Страхотен мач, Берба!". Хората започват да те обсъждат. Приятно е, защото разбираш, че си ги направил щастлив. За това не харесвам славата, която носят риалити предаванията. Тя е лесна. Не си направил нещо за да накараш семейството и родината ти да се гордее с теб. За това предпочитам парите и славата да идват стъпка по стъпка", размишлява той.
След престоя си в "Юнайтед", Бербатов подписва с "Фулъм" през 2012 г.
"Никой не иска да напуска "Юнайтед". Сър Алекс обаче дойде да ми каже, че няма да може да разчита на мен, след като привлякоха Ван Перси. Не исках просто да си седя и да не правя нищо, въпреки че така можеш да спечеля още една титла. Имах оферти от "Ювентус" и "Фиорентина". След толкова години в Англия обаче исках да остана там и да не уча нов език, както и нови стилова на тренировка и на игра. Вече знаех английски и исках да го използвам. Даже казах на дъщеря си да говори на английски с куклите си. Сега тя говори по-добре от мен", споделя Бербо.
След 2 сезона във "Фулъм", българинът преминава в "Монако", където за първи път се почувствал... стар.
"Това беше правилен избор. Мястото беше страхотно за живеене, а и харесвах треньора Клаудио Раниери. Първоначално той беше резервиран, но му казах да ми даде шанс. Пусна ме титуляр в едни мач и вкарах. От тогава винаги започвах в 11-ката. На първата тренировка излязох заедно с Антони Марсиал, Хамес Родригес, Яник Караско. Тези младежи направо летяха около мен и тогава си казах: "Те ли са много добри или аз остарявам?"
Сезонът му в ПАОК пък Бербо определя като... логичен.
"Свързах се със собственика на клуба, който е много запален. При това беше само на 2 часа и половина от София, близо до морето. Треньорът обаче не знаеше как да води тренировките. Имахме проблеми. Накрая той беше уволнен, но вече беше късно. Имам обаче добри спомени от страхотните фенове там".
На 17 ноември стартира сезонът в Индия, където е следващата стъпка на Бербо. Той ще облече фланеката на "Керала Бластърс".
"Искам да играя колкото се може повече. Не знам дали това е последният ми отбор. В Индия футболът е нещо ново, но пък нямам търпение да играя пред 50 000 зрители", завършва той.