2016 година. 29 май. Кьолн, Германия.
Сълзи на неописуемо разочарование. Ръце, скриващи тъжни гримаси. Очи, невярващи на гледката. Глави, сведени надолу чак до земята, сякаш молейки се всичко това да е сън и под повърхността да съществува друг свят.
А само на няколко метра разстояние, в другия край на игрището - пълен контраст! Танцуващи хора, триумфални викове, смях, усмивки. Еуфория, каквато може да предизвика единствено победата в най-тежката битка.
Феерия от емоции. И по трибуните, откъдето гледат близо 20 хиляди души. С ускорен, трудно нормализиращ се пулс. След изтощение от невиждана драма, в която дишането бе оставено на заден план.
Такава бе атмосферата в зала "Ланксес Арена" преди година, в онази вечер на последната майска неделя. Минути по-рано е завършил финалът в Шампионската лига по хандбал за мъже. С триумф на "Виве" Киелце - първият полски отбор, стъпил на европейския връх в 56-годишната история на турнира. Тим, воден от легендата Талант Дуйшебаев - шесткратен европейски шампион като играч и треньор.
Поляците са в екстаз. Изглеждат като хора, загубили разсъдъка си. И има защо.
Печелят решителния сблъсък след изпълнение на 7-метрови хвърляния, или с по-прост термин, неизползващ се в хандбала - дузпи.
Ако не сте запознати с тази игра, бихте казали "Какво пък толкова!? Едни дузпи...". В хандбала до този етап се стига много, по-скоро адски рядко. Все пак това е игра, в която головете са много, а една атака може да бъде започната и завършена за цели… 3 секунди.
Равенствата в редовното време не са често срещани. Получават се в по-малко от 5% от мачовете. Когато това се случи в двубой на директна елиминация, следва продължение и чак тогава е време за 7-метрови хвърляния.
В Кьолн точно те определиха шампиона. Редовните 60 минути завършиха 29-29. Продължение и ново равенство 35-35. При дузпите (по 5), които не си мислете се вкарват по-лесно, отколкото във футбола, "Виве" Киелце спечели с 4-3 за крайното 39-38.
Ако скалата за оценка на една хандбална драма е до 100, то това бе изпълнение за 99,5.
Ако вече мислите, че сме забравили да споменем другия финалист - да, така е! Но нарочно. Просто защото той е главният герой в историята.
От страната на загубилите бяха хандбалистите на един от най-успешните унгарски отбори - "Веспрем". 25-кратен шампион на страната си, който от 2008 година до днешна дата спечели 10 поредни титли. А от 1992 насам има забележителните 23 трофея в 27 сезона на унгарското първенство!
Отборът от едноименния 60-хиляден унгарски град, отстоящ на едва 20 километра от езерото Балатон, направи първия си забележителен пробив в Европа още в началото на новия век - през 2003 година. Тогава, в 10-ото издание на турнира за Купата на Европа под новото име - Шампионска лига, "Веспрем" зае четвърто място. Постижение, повторено през 2006 година.
Последва пауза. И то немалка, преди унгарците отново да стигнат до финалната четворка. Случи се през 2014 година. Тяхната първа поява в "Ланксес Арена" - домът на европейския клубен хандбал.
Тогава обаче конкуренцията бе убийствена. Германският "Фленсбург" спечели титлата, побеждавайки друг немски гранд - "Кил", а рекордьорът по европейски титли "Барселона" (9) постигна успех в двубоя за третото място само с гол разлика - 26:25. За трети път "Веспрем" остана без медали.
Точно година по-късно бе време за реванш. Унгарците отново пътуваха до Кьолн и пак се изправиха срещу "Барселона". Но на последното стъпало - финала! "Каталунците" още веднъж се оказаха по-силни и ликуваха след 28-23. Разочарованието остана за "Веспрем", но все пак това бе крачка напред. Оставаше още една.
И златната възможност да бъде направена дойде през 2016 година. В онази неделна майска вечер. Шампионите на Унгария бяха на Final Four за трети пореден сезон и достигнаха мача за трофея във втора последователна година. Съперникът на финала бе мечтан - "Виве" Киелце, след като и двата големи фаворита "Кил" (елиминиран от "Веспрем") и "Пари Сен Жермен" отпаднаха на полуфиналите.
Когато първото полувреме от финала бе завършило, унгарците, водени от Ласло Наги, сърбина Момир Илич, испанеца Угалде Гарсия и шведа Андреас Нилсон, бяха взели трофея с една ръка. Водеха със 17-13.
Уви, по най-бруталния сценарий, който можеше да предложи съдбата, мечтата им бе разбита. На хиляди дребни парчета, които се забиват дълбоко в съзнанието за цял живот.
Загубата за "Веспрем" бе от онези, в живота и спорта, които просто те свличат на пода като листо, откъснало се от клона и нямащо друг избор освен да падне на земята. Състояние, в което всичко около теб се превръща в мъгливо неясно измерение, а смисъл… смисъл няма. Нито да се изправиш, нито да направиш първата крачка напред, поне не и в този момент.
На 29 май 2016 година за унгарския "Веспрем" прекрасната "Ланксес Арена" се превърна в същински Ад!
Но най-силните и най-смелите знаят, че за да можеш всеки път да завършваш пътя на успеха благополучно, винаги се налага да минеш през Ада. И през 2017-та "Веспрем" ще се завърне в своя Ад! И то с удоволствие!
На 3 юни унгарците излизат в Кьолн в полуфинален двубой срещу "Пари Сен Жермен". Ден по-късно е финалът, където феновете на "Веспрем" се надяват отново да видят своите любимци и този път щастието и радостта да заличат спомените за огромното разочарование.
В другия полуфинал съперници са "Барселона" и голямата сензация на турнира - "Вардар" Скопие. Това е дебютно участие за македонски отбор на полуфиналите в надпреварата. Големите отсъстващи от финалната четворка са германските тимове, като нито един от тях не стигна фазата на най-добрите четири за първи път от 2005 година насам. А настоящият шампион "Виве" Киелце отпадна още в първия кръг на елиминациите.
Зала "Ланксес Арена" ще приеме финалите на Шампионската лига за осма поредна година.
