„До края едва стоях на краката си.“ „Тези три мача сякаш ги играх три месеца.“ „Не знам.“ „Не знам...“
Новак Джокович изглеждаше като човек, който вече е разбрал всичко след загубата от Жоао Фонсека в третия кръг на „Ролан Гарос“ - 6:4, 6:4, 3:6, 5:7, 5:7.
„Въпреки че Карлос Алкарас не игра, а Яник отпадна вчера, сигурно в главата ти са се въртели различни мисли и мечти“, попита го журналист. „Нямам време за това сега. Не и за това. Ще те спра дотук. Не. Загубих в третия кръг. Хайде да говорим за нещо друго“, отвърна сухо сърбинът.
Лесно е да разбереш Новак. Но за какво друго може да се говори в такъв момент?
Ясно е, че едва ли ще получи по-добър шанс за своята 25-а титла от Големия шлем. Схемата се беше развила в негова полза и до третия кръг той остана единственият шампион от Шлема в тази част на жребия.
Най-показателното снощи беше, че загуби мач, в който реално имаше с какво да се противопостави. В продължение на два сета успяваше да надиграва бразилеца, който е с 20 години по-млад от него, контролираше разиграванията и диктуваше темпото.
После обаче стана ясно, че дори този Джокович - здрав, мотивиран и способен да тича до петия час на мача - вече не е достатъчен, когато от другата страна стои съперник на половината му възраст, който непрекъснато го притиска.
Именно затова Новак изглежда толкова разочарован. Той отлично разбира, че едва ли може да предложи много повече. Оттам идват и думите му, че почти няма забележки към собственото си представяне. А точно това осъзнаване често води до една мисъл: времето е дошло.
Първото му „не знам“ дойде, когато го попитаха дали ще го видим отново на „Ролан Гарос“ след година.
Второто „не знам“ е свързано с другия въпрос: дали ще приеме, че това поражение след обрат от 2:0 сета - едва второто подобно в кариерата му - може да се окаже последният му мач на парижкия клей.
Да, изглежда така, сякаш вече знае отговорите...
