Финалът на европейското по волейбол за жени е далеч, но смело можем да кажем, че вече има победител. Вероятно се питате как е възможно...
Да, на 4 септември само един отбор ще триумфира. Само един отбор от тези 24 ще вдигне трофея. В България обаче вече имаме шампион. Едно момче, което мечтаеше да бъде на мач на националния отбор. Представяте ли си? На мач на женския национален отбор. Повтарям го отново не за друго, а за да си зададем въпроса – във времената, в които виреем, колко ли са онези, които имат такива мечти. Истински, простички, даже леко наивни, нали?. Е, има ги... още!
"Моята голяма мечта е да се запозная с волейболните националки, тъй като съм им голям фен."
Снимка:
bTV
Добри Стоянов или по-познат просто като Добри. Губи зрението си през 2006 година. Живее в София с родителите си, които също са незрящи. Оттогава следи любимата игра единствено със... сърцето си.
"Когато започваше европейското бях малко тъжен, защото си казах, че европейското отново ще е в България, а аз няма да мога да ги гледам."
Пътят до сбъдването на мечтата тръгва от София. Става благодарение на членове на Националния волейболен фенклуб, които на драго сърце взимат Добри от дома му и го водят към голямото му желание. Усмихва се широко, докато върви към входа на залата. Не пропуска да се снима с трофея, който така силно вярва, че може да остане в България. И ето, че голямата му мечта се сбъдва.
Това европейско вече има още по-голяма сила, защото сбъдва мечти. На мача между България и Испания. Настанен сред агитката на фенклуба – за първи път преживява победа на "лъвиците" на живо. По време на двубоя, друг фен на България през цялото време му описваше конкретни подробности от играта. А атмосферата и емоциите правят цялото преживяване завършено или почти.
Но вече всичко изглежда съвършено, когато накрая е време за дългоочакваната среща с неговите любимки - Ева Янева и Петя Баракова.
Усмивката му говори достатъчно, а този ден завинаги ще остане специален.
"Не искам да летя в облаци и да бъда звездоман, просто бях щастлив."
Добри вече е победител на европейското. Вярва, че българските момичетата ще бъдат сред най-добрите.
"Аз съм си българин и колкото и пристрастно да звучи, аз вярвам, че те могат да постигнат това, което от дълго време започнаха момичетата от Токио да продължи и на европейското."
Маха ни за довиждане и ни казва нещо, върху което ни рядко се замисляме – "Вие, вие сте моите очи по време на мачовете, вие ме правите съпричастен с емоцията."
Дълго и продължително гледах Добри. Дали осъзнавахме, че ние даваме шанса на някой да вижда – чрез нашите думи? Не знам. Знам, че вече ще внимавам повече и ще си напомням, че моите думи чертаят картината в нечие сърце.
Историята на Добри трябва да е стимул – и за нас, и за българските волейболистки по пътя към тяхната мечта на европейското. Заради тях. Заради Добри! Защото историята му е поредното доказателство, че когато сме заедно - мечтите се сбъдват по-лесно.
