на живо

Различните 5: Ерика Зафирова - усмивката, която събаря стени

Гледайте бенефиса на ансамбъла по художествена гимнастика, Невяна Владинова и Катрин Тасева по bTV на Коледа (25 декември) от 17:00 ч.

Различните 5: Ерика Зафирова - усмивката, която събаря стени

Да видите Ерика Зафирова ядосана, е почти невъзможно. Тя ще ви посрещне топло и искрено ще се усмихне. Е, вече ви е спечелила. Крехкото на пръв поглед създание обаче е изключително отговорен човек, готов да се справи с всяка тежка ситуация. Пакостница като малка, сега на 22 г., Ерика е грижовна приятелка, силна съотборничка и любяща сестра. Мечтите й са безгранични, търпението – също. Освен за едно.

За нетърпението да прегърнеш родителите си след години отсъствие, за целите извън килима, за пакостите, за сълзите, за щастието в простичките неща, за баскетбола – Ерика Зафирова разказва увлекателно, за да ни спечели... не само с усмивката си, а и с личността под повърхността.

Гледайте сбогуването на Ерика с българската публика на Коледа (25 декември). Тогава, от 17:00 ч., bTV ще излъчи "Сън" - бенефиса на олимпийските шампионки от ансамбъла, Катрин Тасева и Невяна Владинова.

"Името Ерика е цвете. То е едно много красиво като храстче, може да се отглежда в саксия, може да се отглежда и в двор. Майка ми много го е харесала. И така ме е кръстила, не съм кръстена на никого.", сподели пред bTV чаровната гимнастичка.

Родена в Кюстендил, Ерика израства в голямо сплотено семейство с още две сестри – Кристина на 25 и Божидара на 10. За детството си спомня със смях и умиление.

Снимка: bTV

"Имах доста време за игри, събирахме се от всичките улици на квартала, пред нашата къща, играехме на ластик, на народна топка. Събирахме се с колелета, обикаляхме из целия град, всички ни знаеха, беше много хубаво."

"Със сестра ми като малки постоянно се карахме, аз я дразнех постоянно и като по-голяма тя винаги отнасяше почти всичко и един ден бях решила, понеже двете сме руси, да си отрежа кичур от косата и да го пъхна под нейното легло. Отидох и извиках майка ми и казах "мамо, кака си е отрязала косата", обаче майка ни, тя ни познава и моята коса е един тон по-тъмна от нейната, и тя веднага разбра, че аз съм го направила и че само на мен може да ми хрумне… но сега тя е може би една от най-големите опори, които имам извън залата."

 
 
 
View this post on Instagram

A post shared by ErikaZafirova (@erikazafirova)

Когато е едва на 13, Ерика заминава за София. Семейството й пък се мести в Бургас. "Най-трудният момент за мен е може би, когато се отделих от семейството ми, бях на 13 години и заминах да тренирам в София. В началото не го усетих много, защото имах една такава позитивна емоция от случващото се и от шанса, който ми се даде, но постепенно започнах да усещам как те ми липсват повече и повече и как започваме да се виждаме все по-рядко".

"Много обичах да ходя на състезания в Бургас, за да мога да съм си вкъщи. Мама от предната вечер ме питаше какво ми се яде. Обожавах да ми прави пиле в бял сос с пържени картофки, това беше винаги и просто нямах търпение да се прибера. За закуска обичах да ми прави пържени филийки и всякакви такива неща."

В дома им в Бургас обаче остава само голямата й сестра. Майка й, баща й и Божидара от няколко години живеят в Германия. В нейно семейство в София се превръща приятелят й Дейвид.

"Истински щастлива съм, когато съм около любимите си хора. На Коледа и Нова година се събрахме със сестра ми в Бургас, с нейния приятел и с Дейвид. Mоже би тогава бях наистина истински освободена душевно, защото знаех, че съм далеч от залата и не мисля в колко часа ще стана, да спазвам някакъв режим, да бъда точна, всичко си беше каквото ми скимне, това си правех."

Точно в същия период обаче Ерика си спомня, че е плакала за последно. "Стана ми мъчно, защото исках да съм близо до семейството си, конкретно до майка ми и баща ми и малката ми сестра, защото от 2 години не съм ги виждала. Нямаха възможност тази година да се приберат поради създалата се ситуация. По празниците наистина истински се натъжих."

В София Ерика живее с национала по спортна гимнастика Дейвид Хъдълстоун. Между двамата цари пълна хармония, а шефът вкъщи е Кенди.

 
 
 
View this post on Instagram

A post shared by ErikaZafirova (@erikazafirova)

"Кенди е моето кученце, подарък от Дейвид. Аз винаги съм си мечтала да имам куче, но като малка не съм имала възможност, защото вкъщи имаше папагали, котки и всякакви други животни. Кенди се казва, защото когато го видях, то беше едно малко пухено топче с различна козинка, тя има сиво, черно, бяло и е с различни очи. Просто казах – това е едно бонбонче, и реших да го кръстя Кенди."

"Един почивен наш ден преминава обикновено с една дълга разходка в парка, ние двамата и Кенди. След това хапваме някъде и денят свършва."

Друг начин, по който Ерика се разнообразява, е да твори шедьоври… с коса. "Много обичам да се занимавам с коси. Като малка, плетях постоянно."

"Представям си, че някой ден мога да си отворя салон за красота, дори си представям, че мога аз лично да се занимавам с това нещо, не само да го ръководя, дали било то с коса или с нокти, защото аз много обичам да си правя сама и маникюри. Не ми тежи, даже ме разтоварва."

Тази своя страст, Ерика засилва и от силното си приятелство с друго "златно момиче" – бронзовата медалистка от олимпийските игри в Рио – Ренета Камберова.

 
 
 
View this post on Instagram

A post shared by ErikaZafirova (@erikazafirova)

"Когато се преместих в София ми направи впечатление, че е страшно лъчезарен и добър човек. Веднага дойде, видя ме и каза: "Здравей, аз съм Рени, когато имаш нужда, можеш да идваш при мен."

"Тя в момента си има неин собствен салон и може би тя ми е дала това вдъхновение да се занимавам с тези неща."

Именно Ренета Камберова става кръстница на Ерика. Подтикната от вярата си, Зафирова взима решението да се кръсти едва през 2018 г., когато е на 19 години.

"Винаги съм вярвала в Господ, винаги съм искала да бъда кръстена, но чаках подходящия момент. Чувствах, че ще ми бъде в помощ и в живота ми, и по този начин аз лично се чувствам някакъв вид предпазена."

Снимка: bTV

Освен с благия си характер, в залата Ерика е позната още и като най-добрата баскетболистка сред гимнастичките.

"Баща ми, когато е бил малък, е тренирал баскетбол около 10 години. И бяхме на един лагер на Белмекен и мисля, че ни беше почивния ден и се чудехме какво да правим и решихме да играем на баскетбол, обаче аз реших да съчетая гимнастиката и баскетбола в едно. И реших да изпълня едно упражнение, с което исках да уцеля коша и то се получи."

Гледайте бенефиса на ансамбъла по художествена гимнастика, Невяна Владинова и Катрин Тасева по bTV на Коледа (25 декември) от 17:00 ч.