Най-важното нещо в живота на всеки спортист! Така определи участието на олимпийски игри първият медалист на България в зимния форум - ски бегачът Иван Лебанов.
На Игрите в Лейк-Плесид през 1980 г. той се качва на почетната стълбичка, а на гърдите му блести бронзово отличие.
"Имайки предвид, че олимпийските игри са най-големият спортен форум, те са мечта за всеки спортист. Да участваш и да се реализираш на тях е страхотно чувство. Особено когато успееш... това е най-важното нещо в живота на един спортист", сподели първият български медалист от зимни олимпийски игри в студиото на "Тази събота" и добави:
"Този резултат беше малко неочакван, защото българин в зимните спортове, като представител на една от най-южните страни в Европа, да се класира трети и да победи скандинавци и руснаци, за които това е национален спорт, беше неочаквано за много хора. Аз мечтаех да се кача на подиума. Имаше предпоставки за това - бях световен шампион за юноши, световен студентски шампион, бях сред първите трима в световните купи. Имаше шансове и не ги пропуснах"
"През 80-те години още се разгаряше Студената война. Получавахме само репортажи в телевизията. Имах гости вкъщи, пуснахме радиото и казаха, че България има бронзов медал на олимпийските игри. Това беше шок! Ние никога не сме били традиционна сила в зимните спортове. На тези олимпийски игри участвахме на принципа на Кубертен, макар че той вече не важи. В момента класирането е страшно трудно, минава се през зверски квалификации, не е достатъчно да станеш национален шампион. Тогава не беше за вярване, че българин и то на ски бягане, което за Швеция, за Норвегия... Тези хора се научават да карат ски, преди да се научат да ходят. Според мен е изключителен успех да си първи, все едно си първият космонавт. Такива постижения могат да се сравняват с "американското лято" на националния отбор по футбол", сподели спомените си спортният журналист Борис Касабов.
