Непобеденият през последното десетилетие световен шампион Владимир Кличко често се връща към последната си загуба на професионалния ринг. На 10-и април 2004-а година украинецът губи от Леймън Брюстър с нокаут в петия рунд.
Въпреки че оттогава са минали повече от 10 години, Кличко помни в детайли как е допуснал да загуби, след като в първите 3-4 рунда е доминирал тотално над американския си противник, приеман за аутсайдер преди двубоя. Тогава мнозина от боксовите специалисти предричат, че 28-годишният украинец няма да може да стъпи на крака и да се превърне в кандидат за световните титли в различните версии.
"Хората казваха, че нямам необходимата издържливост, че нямам сърце да стана голям боксьор. След този двубой обаче аз исках да докажа на всички, че грешат и че притежавам потенциала да стана голям шампион", спомня си Кличко.
След поражението от Брюстър украинецът печели следващите си 20 мача, включително и над самия Брюстър през 2006-а година. Превръща се във втория най-дълго запазил световните си титли шампион (8 години и половина) след все още недостижимия Джо Луис (11 години, 8 месеца и 8 дни). Успешно защитава шампионските си пояси в 16 поредни сблъсъка. И най-вече затваря устите на критиците.
"Спомням си как всички ми обърнаха гръб. Знаех, че съм на прага на това да свърши професионалната ми кариера. Тогава реших да започна да тренирам по друг начин. Тази загуба промени живота ми към по-добро. Взех си поуките от поражението и започнах да подобрявам играта си, гледайки отново и отново мача с Брюстър", казва Кличко, връщайки се назад към най-болезнения, но и най-решаващия момент в кариерата си.
