Травмите съсипват големите сблъсъци на ринга от зората на професионалния бокс. И Кубрат Пулев е просто поредното име в един наистина внушителен списък. Тези железни момчета стигат до абсолютния си физически и психически предел в тренировките преди дългоочаквания мач. И затова контузиите и отлаганията отдавна се приемат като досадна, но неотменима част от великата игра.
Понякога боксьорите са от едната, понякога - от другата страна. Кобрата го знае чудесно - през 2014 г. той се усъмни в почтеността на Владимир Кличко, когато украинецът измести с няколко месеца битката за титлата заради разкъсано мускулно влакно на бицепса на ръката. Сега по прищявка на Съдбата загуби статута си на претендент, хонорар в размер на 5 милиона долара и шанса да стане световен шампион на три от организациите...
А какво да кажем за Тайсън Фюри, който се готвеше напразно за срещите си с Дейвид Хей, Дерек Чисора и отново Кличко? Накрая самият той се отказа от реванша срещу Владимир заради травма в глезена, която впоследствие се трансформира в положителна проба за кокаин...
Да запазиш фокуса и тонуса си в такава ситуация е истинско предизвикателство. Но, както вече стана дума, някои от най-великите двубои за световната титла в тежка категория са били предшествани от отлагане по лекарско предписание. И, разбира се, от неизбежните съмнения относно същинските мотиви.
През 1964 г. Сони Листън се намира в наистина страховита форма и е твърдо решен да си върне пояса от Мохамед Али. Но вечерта на 13 ноември, само три дни преди реванша в Масачузетс, Али се сгърчва на пода в хотелската си стая и започва да повръща сякаш безспир. След спешна операция от херния лекуващият лекар в бостънската болница обяснява, че проблемът е причинен от вродена слабост на стомашната лигавица. Мачът е отложен с почти 6 месеца.
През този период младежът Али бързо набира мощ. А Листън, за когото всички подозират, че е доста по-възрастен от официалните си 34 години, започва да отслабва както физически, така и психически. На ринга всичко е ясно - само след две минути Али се надвесва над проснатия си съперник и му крещи: „Стани и се бий, глупако”. Листън така и не става под скандиранията „Фалшиво, фалшиво, фалшиво”, които огласят залата в Луистън, Мейн.
Десет години по-късно Мохамед Али се озовава на обратния полюс. Някъде дълбоко в горещата и влажна джунгла на Заир човек на име Бил Макмъри получава всекидневна порция юмруци от Джордж Форман. Насред поредната канонада лакътят на спаринг партньора се врязва в кожата под лявото око на Форман. Дълбоката рана и паническият страх от игли на световния шампион водят до отлагане с месец и половина.
Али направо откача - призовава съперника си да носи каска, а вместо него на ринга да се качи Джо Фрейзър. После заплашва, че ще се прибере в САЩ, където има тонове сладолед и момичета с къси рокли... Кризата отминава, а след няколко седмици легендата танцува около безпомощния Форман в продължение на 8 незабравими рунда.
Колко ли различно можеше да бъде всичко, ако заблуденият лакът на Макмъри не бе попаднал върху плътта на Джордж?
Майк Тайсън също не бе пощаден от благословията и проклятието на отменените мачове - срещу Брус Селдън, Бъстър Матис джуниър и Ивендър Холифийлд (два пъти). За Динозавъра обаче чакането не бе никакъв проблем. Всъщност той се настървяваше още повече. Именно след 8-седмично отлагане Железния Майк захапа ухото на Холифийлд и създаде една от вечните легенди на професионалния ринг...
Разбира се, понякога сценарият е съвсем различен - боксьорите грижливо крият за получените травми, за да не излязат страхливци в очите на хората и (най-вече) да приберат тлъстия хонорар. Само преди няколко месеца Дейвид Хей бе буквално размазан от считания за аутсайдер Тони Белю в Лондон. Още преди двубоя вървяха слухове, че британецът има сериозни проблеми с глезена. Той действително едва се движеше по ринга, а след това се наложи да бъде опериран.
