на живо

Магията на шоколада или как един шишко стана световен шампион

"Боксът спаси живота ми", категоричен е Анди Руис

Getty Images

Когато преди 6 седмици Анди Руис беше обявен за съперник на Антъни Джошуа, по-голяма част от спортните фенове си зададоха един и същи въпрос: "Кой?". 

След това видяха негова снимка и подходиха с насмешка - "Вие сериозно ли?".

Снимка: Getty Images

Да, той има коремче, дори бихме казали, че е... шишко. Но пък 6 седмици по-късно Руис е световен шампион! 

Той успя да нокаутира доста по-високия си и добре сложен Антъни Джошуа в седмия рунд и да прибере за себе си четири от титлите в тежка категория – на Световната боксова асоциация (WBA), Световната боксова организация (WBO), Международната боксова организация (IBO) и Международната боксова федерация (IBF).

Днес Руис е на върха на спортната си кариера. На 29 години роденият в САЩ, но с мексиканско самосъзнание боксьор шокира света по такъв начин, че някои фенове започнаха да го сравняват с Бъстър Дъглъс, който през 1990 г. нокаутира Майк Тайсън.

Сензационният успех на Руис е резултат не само на късмет, а и на много тренировки и системно следване на мечтите. Както и на куп шоколадови десертчета! 

Снимка: Getty Images

Популярната марка може само да благодари на мексиканеца, който твърди, че с един от техните продукти преди мач, може да си набавиш достатъчно енергия, за да пратиш в нокаут непобеден британец, от който цял свят се страхува. 

"От 6-годишен татко ми дава по едно шоколадче преди всеки мач. То ми дава енергия. Със сигурност ще изям едно и преди мача с Джошуа", заяви Руис преди сблъсъка, който завърши благоприятно за него.

Бащата на Руис е сред основните "виновници" за неговия успех. Именно той насочва сина си към бокса. Анди е роден в градчето Империал вали в Калифорния. Той обаче счита себе си за мексиканец. Родителите му са емигранти, което го прави един от най-яростните противници на идеята на президента Доналд Тръмп да построи стена по границата между двете държави.

Снимка: Getty Images

Анди винаги е бил дебеличкото дете в квартала, въпреки че е доста активен. Баща му Андрес Руис е строителен работник, който има строг план за бъдещето на своя наследник - да го направи боксьор. Въпреки че Анди много обича бейзбола, той е изпратен къде по желание, къде не, в боксовата зала на дядо си.

Така всеки ден той пътува до Мексико, за да тренира. Това е и един от малко начини Анди да избяга от престъпността по улиците на родния му град. За този строг подход на баща си той ще бъде винаги благодарен. 

"Боксът спаси живота му. В града имаше много улични банди и лоши хора. Част от тях сега са в затвора, други преживяват на улицата", разказва той.

Снимка: Getty Images

Първите противници на Руис са с няколко години по-големи от него заради теглото му. Просто, когато е на 7 години, тежи колкото 12-годишните.

Аматьорската му кариера преминава под ръководството на кубинеца Фернандо Ферер. Той изиграва 110 мача, в които губи само 5 пъти. Върхът е участието му в квалификациите за олимпийските игри през 2008 г. в Пекин. Само че записва две загуби.

Професионалната му кариера започва през 2009 г. На 28 март той нокаутира Мигел Рамирес още в първия рунд. Въпреки външния си вид, който често буди присмех, Руис успява да запише добър актив, а първата му загуба идва в 30-ия му мач - от Джоузеф Паркър през 2016 г. При това след 12 рунда и спорно съдийско отсъждане.

"През целия ми живот съм бил подценяван, смятам че и Джошуа не ме взима на сериозно. Това не ми пречи, аз се бия за всички мексиканци и знам колко струвам. Аз съм бърз и правя комбинации, каквито други боксьори не могат", заявява Руис.

Снимка: Getty Images

И го показа срещу Джошуа!

Подценен или не, той е новият шампион в тежка категория. При това с няколко милиона по-богат и с реалната възможност да заработи още пари от евентуален реванш!

Руис е нелогичният шампион. Този, който никой не слага в сметките си и все пак успява. Вдъхновение за своите любими мексиканци и за всеки един човек, който се чувства подценен. 

Приказката му е в пика си, а изводите от нея може да са хиляди. Във всички случай победата му е сладка. С вкус на шоколадово десертче!