Международната федерация по лека атлетика (ИААФ) обърна специално внимание на сребърната ни олимпийска медалистка в скока на височина Мирела Демирева. На официалния сайт на централата журналистът Стийв Ланделс хвърли поглед към изминалия сезон, който бе най-успешният до момента в кариерата на родната лекоатлетка.
Ланделс прави ретроспекция на постигнатото от Демирева през 2016 г., като набляга на момента, в който тя за първи път прави опит да прескочи 2 метра.
"Откакто на 13-годишна възраст започнах да се състезавам в дисциплината скок на височина, мечтая един ден да прескоча 2 метра. Но едва след като започнах да тренирам под ръководството на Рини ван Лееуин през 2014 г. осъзнах, че мога да се превърна в атлета, който винаги съм искала да бъда", започва разказа си 27-годишната софиянка.
"Със старта на сезон 2016 г. всичко започна много добре за мен. Дълго чаках да настъпи моят момент и затова нямаше време за оправдания. Чувствах се напълно готова за олимпийските игри в Рио и осъществяването на мечтата ми за медал."
"Знаех, че трябва да бъда готова да скоча 2 метра в Рио и затова не исках този опит да е съвсем нов за мен. През юли спечелих сребърен медал на европейското първенство в Амстердам. Това беше първото ми отличие от голямо състезание за последните осем години (през 2008 г. на световното за младежи до 20 г. също печели сребро) и затова знаех, че на следващия турнир в Белгия, който щеше да бъде последният ми преди Рио, ще искам да пробвам скок на 2 метра", обяснява лъчезарната Мирела.
"Бях развълнувана след спечелването на медала в Амстердам. Също така знаех, че съм на правилната посока за осъществяването на една от най-съкровените ми мечти - олимпийски медал, но исках да натрупам повече увереност. В Белгия преодолях 191 см и останах последната състезателка в сектора. Това ме накара да се пробвам на 200 см за първи път. Първите два скока бяха добри, но при последният, при който бях най-близо до успеха, закачих гредата в последния момент."
"Третият опит ми даде невероятно усещане. Съветът на треньора ми беше, че ако искам а преодолея 200 см, трябва по-дълго да се задържа във въздуха. При въпросния скок летях свободно, като на забавен каданс."
"За мен е важно, че вече мога да усетя и разпозная това чувство. Има още много технически неща, които трябва да доусъвършенствам, за да покоря височина като тази", завършва Демирева.
