Целият тенис свят плачеше за него, докато лекарите дори обсъждаха ампутация... Историята на Хуан Мартин дел Потро е една от онези спортни драми, които оставят следа далеч отвъд корта.
Зад усмивката на Кулата от Тандил години наред се е криела битка с непоносима болка, тежка депресия и усещането, че животът, който е обичал, бавно му се изплъзва.
Сега той преживя нов шок, след като крадци ограбиха апартамента му и отнесоха ценни спомени от богатата му кариера.
Според местните медии, аржентинецът се е сбогувал с пари, бижута и стари ракети, с които е печелил най-големите трофеи, както и множество предмети с голяма емоционална и спортна стойност. Според оценките щетите възлизат на няколко милиона евро!
Както съобщава местният портал "Eskju", крадците са счупили прозорец и са влезли в празната къща през него.
„Взели са всичко ценно. Не са оставили дори екипировката, с която той печели турнири, нито олимпийските медали. Възползвали са се от момента, в който нито майка му, нито сестра му са били вкъщи“, се казва в текста.
В Аржентина този случай е свързан с нарастващия проблем с престъпността в страната. „Дори мирни градове като Тандил вече не са пощадени от вълната от престъпления“, съобщиха местните медии.
Досега няма арестувани или заподозрени, въпреки че кражбата е била разкрита само няколко часа по-късно.
Мнозина вярват, че ако тялото му не го беше предало, Дел Потро щеше да бъде рамо до рамо с Новак Джокович, Роджър Федерер, Рафаел Надал и Анди Мъри в битката за най-големите титли. Вместо това, съдбата му поднесе безкрайна серия от операции, възстановявания и разочарования.
Аржентинецът официално се сбогува с тениса в емоционален демонстративен мач срещу Новак Джокович в Буенос Айрес.
„След първата операция животът ми никога не беше същият“, признава той. Болките в коляното му се превръщат в ежедневен кошмар. Не може да спи нормално, буди се от резки болки посред нощ, а обикновени неща като качване по стълби се превръщат в изпитание.
След последния си официален мач през 2022 г. Дел Потро тайно заминава за Швейцария за поредната операция. Надявал се е на чудо. Вместо това лекарите му съобщават, че няма подобрение и че ще трябва отново да легне под ножа. Следват инжекции, терапии, процедури, изгаряне на нерви и безкрайни опити да бъде спасено коляното му.
„Не исках такъв живот. Бях човек, който живееше чрез спорта. А сега съм този, който стои отстрани и гледа как другите играят“, споделя той със сълзи в очите.
Най-шокиращият момент идва, когато лекари му предлагат поставяне на протеза, а дори се обсъжда и ампутация като вариант за край на страданието. Представете си - един от най-големите спортисти на своето поколение стига до момент, в който просто мечтае да изживее ден без болка.
Дел Потро признава и за тежката битка с депресията. Всеки ден започвал с шепа лекарства - обезболяващи, противовъзпалителни, медикаменти за тревожност. Психическият товар се оказал почти толкова тежък, колкото физическото страдание.
И въпреки всичко, той не изгуби човечността си. Не изгуби и приятелството си с Новак Джокович. Именно затова сцената в Буенос Айрес трогна целия свят - двама велики шампиони плачеха в прегръдките си, защото знаеха истинската цена на тази кариера.
