Рио 2016 промени много съдби и сбъдна още повече мечти. Игрите ще се запомнят с безбройните медали на Майкъл Фелпс, нечовешката скорост на Юсейн Болт, раждането на нови спортни величия като Симон Байлс, Адам Пийти и Катинка Хошу. И с първите титли на Косово и Фиджи, разбира се.
Олимпийската приказка на един аржентинец обаче започва като кошмар.
Само 11 месеца преди да участва на състезанието по ветроходство за смесени двойки клас "Накра 17" и да го спечели, 54-годишният Сантиаго Ланж е в Барселона, готов да се подложи на операция за отстраняване на тумор на белия дроб.
За най-възрастния участник във ветроходната регата това са шести олимпийски игри. Въпреки напредъка на годините си Ланж никога не е поставял под съмнение желанието за победа и борбата за първото място. Затова и най-съкровената му мечта се сбъдва именно в бразилската столица - завоюва златен олимпийски медал.
Постижението му е много по-значимо... в Рио той се състезава без по-голямата част от жизненоважния си бял дроб. Самото му участие на 31-те олимпийски игри е плод на медицинска изобретателност, невероятно бързо възстановяване и безкрайна воля.
През март 2015 г., Сантиаго е диагностициран с рак нa белия дроб и първоначално се колебае дали да се подложи на операция, защото "иска да използва целия си орган".
След интервенцията той може да разчита на едва 20% от дроба си, което е твърде малко за един пълноценен олимпиец. Но Ланж не се предава, а идеята за участие в Рио се превръща в цел номер 1.
Той прекарва на операционната маса осем часа, а още на следващия ден се изправя на крака и започва разходки.
Пет дни по-късно Ланж не само се е прибрал вкъщи, но и ходи по 5 километра всеки ден. Между 10-я и 30-я ден от възстановяването си аржентинецът навърта общо 450 км, карайки колело с двамата си сина.
И само 45 дни след операцията той се завръща там, където се чувства най-добре - в лодката.
"Началото беше изключително трудно и затова постоянно бях в лошо настроение. Всъщност партньорката ми Сесилия заслужава втори златен медал, защото ме изтърпя през всичките тези месеци", споделя Сантиаго.
Постепенно пътят до Рио става възможен, а целта пред Ланж и Сесилия Каранца Сароли е да се класират в тройката. При предишните си участия на олимпийски игри 54-годишният ветроходец два пъти стига до бронзовите медали.
Последните метри на олимпийската регата се оказват особено драматични, борбата за предни позиции е много оспорвана и затова след пресичането на финалната линия аржентинският екипаж не знае какво е крайното класиране. Ланж е убеден, че са извън призовата тройка... докато журналистите от близкостояща лодка не съобщават радостната новина.
"Нямах думи. Беше сензационно", спомня си шампионът.
На трибуните са 87-годишната му майка и братята му. Синовете му - Яго и Клаус, които също са част от националния отбор по ветроходство, скачат във водата и плуват до лодката на баща си, за да бъдат част от емоционалния момент.
След триумфа в Бразилия, Сантиаго се завръща в Аржентина, за да практикува другата си страст - корабостроенeто. Наскоро завърши собствената си моторна лодка с хибриден двигател.
А дали Рио 2016 е последната му олимпиада? Едва ли. Той се шегува, че игрите го връщат към живота на всеки 4 години, но за едно нещо е напълно сериозен - Токио 2020 е следващата цел номер 1.
