Преди 3 години Марика Верво от Белгия спечели сребърен и бронзов медал от параолимпийските игри в Рио, преди 7 години тя завоюва златото на 100 м в инвалидни колички на Игрите за хора с увреждания в Лондон.
Преди часове тя изпълни най-съкровеното си желание и за последно си пое дъх. След което затвори очи завинаги. Марика си подари това, за което копнееше последните години - евтаназия.
Тя се подложи на процедурата в родината си Белгия, като неотлъчно до нея бяха най-близките ѝ, с които сподели чаша шампанско, и любимото ѝ куче Зен.
Идеята за евтаназията се появява в главата на Марика през 2008 г. До тогава тя не се спира пред нищо! Инвалидната количка не ѝ пречи. Дори я стимулира да участва в триатлони, баскетболни турнири и всякаква спортна дейност.
Тогава обаче болестта ѝ започва да си казва думата. Верво страда от рядко дегенеративно заболяване на мускулите – прогресивна миелопатия. То прави така, че тялото ѝ да се парализира от кръста надолу. С всяка следваща година състоянието ѝ се влошава все повече, докато стига до предел, в който болката я държи будна пред нощта. Преди Игрите в Рио де Жанейро Марика разказа, че спи по 10 минути, след което тренира. В допълнение тя започва да получава епилептични припадъци.
Преди Игрите през 2016 г. Марика изрече изреченията, които стъписаха целия свят: "След Рио ще сложа край на спортна си кариера, искам да видя какво ще ми поднесе животът и ще се опитам да се насладя на добрите моменти. Направила съм си списък с неща, които искам да направя преди да умра. Също така обмислям евтаназия".
И не го казва случайно! Евтаназията е разрешена в Белгия от 2003 г. насам. От тогава всяка година броят на хората, които се възползват от нея, се увеличава с по 14%. За 2017 г. 2309 човека са решили съзнателно да сложат край на живота си при медицинско наблюдение.
Самата Марика подписва документите за своята евтаназия през 2008 г.
"Много ми беше трудно. Все повече и повече се депресирах. Не съм се чувствала така преди. Плачех постоянно. И тогава взех живота си в свои ръце. Готова съм! Тези документи ми дават много сила. Когато реша, ще го направя. Документите са подписани", казва със спокоен глас Марика и добавя:
"Ако нямах тази възможност, вече да съм се самоубила. Мисля си, че самоубийствата ще намалеят, ако във всяка държава има такава опция за евтаназия. Хората не трябва да гледат на това като на убийство, а напротив - като възможност животът да продължи"
И така Марика си отиде! В добро настроение, в болница, с документи, подписани от строга комисия от трима лекари, но по собствено желание. И по шампионски, както е искала цял живот!
