„Булерия, булерия, така дълбоко в душата моя,
това е кръвта на земята, където съм роден.
Булерия, булерия, с всеки ден те обичам повече.
Влюбен съм в теб, откакто те видях.“
Така започва уникалната песен на Давид Бисбал. Музиката от песента пък завинаги остава в сърцата на хората, които обичат художествена гимнастика, като музиката на едно „златно момиче“ – Невяна Владинова.
Със своята „Булерия“ – онова огнено съчетание с лента, Владинова завоюва златен медал на Световната купа в Баку през 2017-а и накара дори авторът на песента – самия Давид Бисбал, да ѝ се поклони. А „Булерия“-а на Невяна много отива и на последните две години в живота ѝ. Години, в които съдбата нищо не й спести: ужасяващи контузии, разочарования, болката от това да осъзнаеш, че олимпийската ти мечта за Токио просто няма начин да се сбъдне.
„Ако 2021-а трябва да бъде „Булерия“, може би това най-много би се доближило до емоциите, които изпитвах, докато играех това съчетание“, признава плевенчанката, която през 2020-а сложи официално край на кариерата си заради тежка травма във врата. Днес тя крачи смело по чисто нов път: тя вече е втори вицепрезидент на Българската федерация по художествена гимнастика.
„Доста се промени животът ми през 2021-а, но всичко беше позитивно. Имаше много обрати, чисто професионално обаче съм много доволна от развитието си. Вярвам, че има накъде повече и съм се засилила добре, за да мога да продължа и през следващата година още по-нагоре“, амбицирана е Владинова, която дни преди Коледа участва в грандиозния бенефис на „златните момичета“ в „Арена Армеец“.
Неви не крие, че е минала през много уроци, но не съжалява за нито един от тях:
„Минах през много уроци. Аз не съм много емоционален човек, но това не значи, че не ги приемам нещата вътре в себе си. Мисля, че всичко за мен беше урок. Не мисля, че нещо, което не трябва ми се е случило. Нещата се случват така, както е полезно за мен. Уверявам се в това. Просто пораснах и помъдрях твърде бързо за тези последни две години.“
Пречките по пътя не са в състояние да откажат Невяна да прави добро, без да й го искат и без да очаква нищо в замяна:
„Аз се чувствам много по-щастлива, когато знам, че съм помогнала на някого. Когато не очаквам нищо, то винаги ми се връща, даже двойно. Не виждам защо да не помагаме на хората, когато на нас това не ни коства нищо.“
През новата година Владинова си е поставила и конкретни цели:
„Да помогна на клубовете в страната, за да имат по-добри условия, при които да тренират, за да могат да бъдат по-амбицирани и треньорите, и състезателите. Всяко второ момиченце мечтае да бъде гимнастичка и мисля, че децата заслужават да получат шанс да сбъднат мечтите си.“
Когато една врата се затваря, друга се отваря. Мракът не трае вечно. Най-тъмно е преди разсъмване, а светлината, доброто, те винаги си проправят път. Един спортен път, на един забележителен спортист, приключи. Но само, за да може един способен, интелигентен и амбициозен човек да тръгне по нов, още по-красив път.
Защото го заслужава. И защото съдбата ѝ дължи реванш.
