Стойка Кръстева е невероятно момиче. С невероятна съдба. И с още по-невероятни характер и воля. За нея 2021-а завърши така, както всеки велик шампион заслужава: по шампионски!
„Аз сбъднах своята мечта, но това не беше само моята мечта. Това беше мечтата на всички мои близки. И сега съм още по-щастлива, че успях да направя и тях щастливи“, разказва Кръстева, която се завърна от японската столица, донасяйки у дома историческо първо олимпийско злато за страната ни в женския бокс.
Стъпила на най-високото стъпало на почетната стълбичка в Токио, сложила ръка върху сърцето и притворила очи, пеейки българския химн, тази изумителна жена даде урок на цяла България. Не, не само на България, на целия свят. Урок по смелост, урок по отдаденост, урок за силата на човешкия дух. Титлата не я промени, тя се прибра от Токио също толкова скромна, колкото и замина:
„Аз ще запомня 2021-а с обединението на България покрай олимпийските игри.“
Кратко и ясно. Нито дума за себеизтъкване, нито буква за това, че името ѝ вече стои сред най-великите в този спорт за всички времена. Тя вече е легенда, но половин година след триумфа краката ѝ остават здраво стъпили на земята.
Добре де, ами ако 2021-а беше един боксов мач?
„Ако 2021-а беше боксов мач, то той наистина беше невероятен! Изпълнен с толкова обрати, със спирания, пандемии и продължаване напред, но с един така щастлив завършек“, връща се назад към щурото откъм емоции японско лято Стойка.
Тя е отправила поглед напред. След като свали ръкавиците завинаги и пое по треньорския път, Кръстева има нови цели и за нея просто няма време за губене. Още в началото на новата година предстоят и първите състезания за нея в новата ѝ роля – като наставник на талантливите деца в боксовия клуб на „Локомотив“ София.
За какво не ѝ достигна време през изминалата година?
„За семейството. За да бъдем повече време заедно.“
Време обаче има за всичко. Нужно е само смирение, а смирението на Стойка Кръстева беше онзи ключ, който отвори олимпийската врата към храма на величието.
