Днес поставяме начало на поредицата "Спортният лъч". В нея Деян Спасов ще ни среща със спортисти, които по-рядко попадат под светлината на прожекторите, но носят добродетели, които си струва да видим. Ето и първият му герой.
Видео:
За първи път той се сблъсква с тренировка на 4-годишна възраст, когато баща му го завежда в залата за бойни изкуства. От тогава до ден днешен спортът заема незаменима част от живота му. 11 години от него са посветени на фрийръна.
Когато Дидо приключва да се състезава професионално, той влиза в гимнастическата зала, за да стане детски треньор по спортна гимнастика - спортът, който той описва като "най-завършеният".
"Няма абсолютно нито една секунда, в която да чувствам работата като работа. Има моменти, когато примерно ме е яд или ми е кофти, че нещата просто не се получават по начина, по който искам. Или примерно, че не съм все още достатъчно добър в професията и в това, което правя с тях.
Работата му го среща с много деца, една среща и едно приятелство обаче той няма да забрави никога - тази с петгодишния Радо. Детенцето е с диагноза мускулна атрофия, а по-големите му братя Христо и Георги тренират гимнастика при Дидо.
От първия момент, в който треньорът среща Радо, той е решен да направи така, че той да се почувства напълно равен с всички останали хлапета. И оттогава на лицето на Радо се появява усмивка, която до ден днешен озарява всички, които го познават.
"Той е едно много готино хлапе, с което можеш да си говориш, можеш да си играеш. Правим така, че това, което хората казват, че го различава, за него да не е така", споделя Дидо.
Малкият Радо пък ни казва, че винаги се чувства добре, когато е в залата и дори, че може да бие батковците си в състезания. А дали вече не го е правил?
Преди няколко месеца Дидо организира състезание между децата, в което неочаквано включва и Радо. Треньорът закрепя здраво детенцето за себе си и под мотивиращите му думи минава през всеки един от уредите. Резултатът е един - Дидо и Радо печелят надпреварата, а клипът от нея събира хиляди харесвания и окуражаващи коментари в социалните мрежи.
Аз съм краен оптимист и се надявам един ден той наистина да може, ако не да тича, то поне да ходи, защото няма невъзможни неща. Той всеки ден се радва на живота, вярва, че може да се оправи, има си мечти, винаги е щастлив. Вярно трудно му е, но това по никакъв начин не го спира", категоричен е Дидо.
Усмихнат и заедно с братчето си Георги, Радо ни изпява песен за първия учебен ден и за мама. Майката на тримата юнаци се казва Ралица Енева. Тя споделя:
"Много съм свързана с Радо и съм негова майка. Имаме страхотна връзка с него обаче това да го видиш отстрани с човек, който е силен, положителен, имаш му страхотно доверие и детето също и прави неща, които аз никога не бих могла да направя, а винаги това съм искала. Всъщност той да е наред с момчетата, да участва във всичко, да прави всичко. Много често за жалост е трудно, но не е невъзможно се оказва и това за мене беше едно велико преживяване."