В първото му голямо интервю откакто пое управлението на Олд Трафорд, мениджърът на Манчестър Юнайтед Луис Ван Гаал предупреди че ще отнеме три месеца да наложи виждания в отбора и не счита шампиона Сити за заплаха. Холандецът заяви също, че не усеща напрежение от наследството на Алекс Фъргюсън.
- Какво означава да сте мениджър във Висшата лига?
- Имах много предложения. С времето приоритетите се променят. На 62 години съм и края на кариерата ми е близо. Има само една футболна страна, която исках да видя отвътре и това е Англия. Заради нивото на играта и атмосферата по стадионите. Точно за това обявих намеренията си през октомври за да могат всички английски клубове да знаят. Имах доста оферти, не беше само Юнайтед.
- Как го обявихте ?
- През октомври, десет минути преди пресконференция като селекционер на Холандия. От федерацията бяха много ядосани. Казаха, че е невероятно, че съм го казал преди Световното първенство. Аз им отговорих, че това са пълни глупости. Защото натискът на който сам се подлагам е много по-голям, от този на който пресата някога може да ме подложи.
- Значи когато Манчестър Юнайтед дойде при вас през април това е било мечтаната възможност?
- Не казвам , че е мечта , защото съм на 62 години и знам на какво съм способен. Мисля, че и Юнайтед знаят това и точно поради тази причина те дойдоха при мен и не бяха единствения клуб. Тотнъм също се свърза с мен. Аз отдавна не съм дете. Знам какво мога да правя и е фантастично, защото не всеки треньор може да работи с най-големите клубове.
- От какво се нуждае човек за да работи в клуб от калибъра на Юнайтед ? Кое ви прави подходящ за този клуб ?
- Имам опит. В Испания работих в клуб номер едно, в Германия и Холандия също. И говоря езика, което е важно. Сега е много по-лесно. Когато бях в Барселона не говорих испански. Отне ми година да го науча. Говоря английски по мой си начин, но хората ме разбират. Можеш да разбереш всичко, което казвам и това е най-важното. Германски проговорих от раз. Затова избирам страни където мога да говоря на техният език. За мен комуникацията е много важна. Третата причина да избера Юнайтед е моята футболна философия. С нея убедих изпълнителния директор и собствениците да ме вземат в Манчестър. За друго трябва да ги питате тях.
- Дали приехте работата в най-подходящото време ? Не са ли очакванията по-ниски след седмото място миналия сезон ?
- Не мисля така. Когато поемаш отбор, който нормално се бори за титлата и е седми в класирането знаеш, че селекцията не е балансирана или увереността на играчите е проблем. Трябваше да наследя Боби Робсън в Барселона. Той бе спечелил три титли. Това бе по-лесно за мен, отколкото сега. Същото е с националният отбор на Холандия. Беше много трудно да заема поста на Берт ван Марвайк , защото две години преди това той бе втори на Световното п-во, но остави разбит отбор. Така че, това е много по-трудно. През 90-те имах оферта от Юнайтед, защото Фъргюсън искаше да напусне. По това време щеше да е много по-лесно.
- Какво трябва да се корегира сега?
- Когато си седми имаш проблем. Резултатите са незадоволени, а играчите без увереност. Това значи, че отборът е „счупен”. Сега футболистите имат нов шанс да се докажат. Хубаво е, че имат желание за това. Трябва да играем футбол различен от досегашния и това е сложно. Те трябва да знаят как да играят под напрежение и да взимат решения за секунди, което не е лесно.
- Когато бяхте в Барселона, казахте че се нуждаете от интелигентна група играчи, които да могат лесно да се приспособяват към различни видево тактика. Имате ли притеснения в Юнайтед за това?
- Във всеки клуб в който съм бил съм се борил да наложа вижданията си в рамките на първите три месеца. След това играчите трябва да знаят какво искам и какъв съм като човек и мениджър. Аз съм много директен. Казвам нещата както са. Така че, трябва да се адаптират към това. Не е толкова лесно, защото аз тренирам и мозъците им. Аз не съм за бягането, заради самото бягане. Аз съм за тичането с топка и това футболистите го харесват. Най-важното е те да знаят защо и кога правим нещата, а не да играят по интуиция. Много футболисти го правят по навик, а аз искам да мислят и знаят защо го правят. Това е процес който в началото е труден и отнема време. В Байерн след първите три месеца, бяхме шести или седми в първенството и трети в групата в Шампионската лига. Трябваше да спечелим срещу Ювентус и тази победа се превърна в повратната точка за целия сезон.
- Британските футболисти са характерни с емоцията си, а не по начина който вие описвате.
- Това е ваше мнение. Вие го казвате, а след това искате и аз да го потвърдя.
- Не е ли така?
- Не знам. Първо трябва да разбера играчите си и след това да ги съдя.
- Как Ви се виждат британските играчи ?
- Както ги споменахте.
- Значи споделяме подобно виждане?
- Не. Играчите на Дейвид Мойс са много различни от тези на под ръководството на Алекс Фъргюсън и моите. Трябва да изчакаме и да видим.
- Част от предизвикателството е да направите състав с бъдеще.
- Това винаги е било моята философия. Аз съм треньор, който мисли в перспектива. Барселона все още играе с шестима футболисти от моя престой там защото давах много шанс на младите играчи. Това са Шави, Иниеста, Пуйол, Валдес. На Мота също му дадох шанс да дебютира и в момента играе в ПСЖ. В Байерн Мюнхен беше същото с Мюлер, Алаба, Клозе. Когато правя трансфери, взимам играчи с бъдеще. В Аякс спечелих Шампионската лига с най-младия отбор в историята. Те бяха на 17, 18, 19 години.
- Това ли предпочитате ? Да спечелите с отбор от собствени играчи, вместо да купувате други ?
- Аргументът за това е, че като използваш млади играчи, те знаят културата на клуба. Те искат да защитят тази култура. Когато купиш играч отвън трябва да изчакаш и да видиш. Не всеки изпълнява очаквания.
- Предизвикателство ли е да имаш за съпреник Манчестър Сити?
- Не ме притеснява. Няма значение дали съперника ни е на 10 метра или 30 километра от Олд Трафорд.
- Какво мислите за постиженията на Сити в последните три години ?
- Невероятно е. Те не бяха значим клуб а сега са шампиони, носители на купата... Това е добре за Юнайтед, защото накрая, като станеш шампион си горд от конкуренцията срещу която си го постигнал.
- Очаквате ли мениджърска битка с Жозе Моуриньо ?
- Не. Аз играя срещу Челси, не срещу Жозе Моуриньо. Съпреници са отборите.
- Той е признат със своите психологически игри. Това провокира ли Ви ?
- Не.
- Но той вече опита това с коментара си за Люк Шоу ?
- Не. Аз не реагирам на такъв вид неща.
- Тежи ли наследството на Фъргюсън?
- В клуба смятат, че мога да се справя с това, така че....
- Притеснен ли сте от сравнениета с Фъргюсън ?
- Не. Хубаво е сравнение с такъв класен треньор.
- Срещали ли сте се с него ?
- Не. Аз съм в Америка. А той не е.
- Феновете са вдъхновени от начина по който ръководихте Холандия на Световното първенство? Различни тактики, смяна на вратарите за дузпите след продълженията....
- Трябва да си малко късметлия за това! Аз правих промените мотивирано. На СП изтъкнах много аргументи за това и се надявам да сте го разбрали.
