Пристигналият в началото на настоящия сезон във волейболния "Марек" Дупница Кристофер Макунзи внесе екзотика във волейболното първенство и беше приет добре от българската публика. Той обаче крие трагична семейна история зад лъчезарната си усмивка, която се появяваше при всяка отбелязана точка в родните зали. В свободното си време капитанът на националния отбор на Руанда се връща в родината, за да... търси тленните останки на своя баща, станал жертва на геноцида от 1994 г.
"Надявам се, че някой ден ще успея да му организирам нормално погребение", разказва Макунзи пред медиите в Руанда.
Волейболистът е роден през 1988 г. и е само на 6 години, когато е осъществен геноцида в страната. През 1994 г. за периода от 100 дни (от 6 април до средата на юли) са избити близо 800 хиляди представители на един от народностите в страната - тутси. Геноцидът е извършен от друга местна общност - хуту. Това поставя началото на гражданската война в малката африканска страна, която продължава 3 години.
"Не знам какво се е случило с баща ми и семейството ми никога не е знаело къде са тленните му останки. Знаем само, че е убит от въоръжените отряди на Интерахамве", започва разказа си волейболистът.
"Спомням си как ни заведе мен и семейството ми в дома на баба ми в Бвакира, а след това се върна в Бирамбо с приятелите си. Домът ни беше атакуван предишния ден, но успяхме да се измъкнем. Тогава за последно видях татко. Бях малък, но разбирах какво се случва. Един ден познат дойде у нас и каза, че на връщане към родния ми град баща ми и приятелите му са били атакувани, разделени и убити", спомня си Макунзи, който през миналия сезон игра в турския "Пайаш".
Бащата на волейболиста - Матиас, е бил водопроводчик и е изхранвал Кристофер, майка му и тримата му братя с малкия си бизнес. Самият играч определя оцеляването на семейството си като малко чудо в размирната ситуация.
Въпреки това той не може да се примири с това, че не знае къде е гробът на баща му. "Майка ми организира малка възпоменателна церемония в негова памет всеки април, но това не е достатъчно. Проверявам всяка информация, която получа за мястото, на което са останките му. Казваха ми, че може би е в Гитве, може би в Гашари, но все още нямам успех", разказва за премеждията си посрещачът.
Грижата за четирите момчета пада на плещите на майката, а двама от тях се ориентират към спорта. Освен Кристофер волейбол играе и брат му Клемент.
"Трябва да продължа да го търся. Само любовта ще ни накара да забравим ужаса на геноцида в Руанда. А спортът играе голяма роля в обединяването на народа", завършва интервюто, но не и търсенето Макунзи.
